Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Не съм много сигурен какво имаме. Може би само вода?
-Не, искам питие.
Бъч вдигна глава от формата за лед.
-Ъ-ъ-ъ... добре. Имаме уиски и водка.
-Ще опитам водката.
Докато й наливаше „Сива гъска" и пускаше няколко кубчета лед в чашата, Бъч гледаше как Мариса обикаля из стаята. Как оглежда компютрите на Ви. Джагата. Плазмения телевизор.
Той се приближи до нея. Жадуваше да я вземе в прегръдките си, но вместо това й подаде питието.
Мариса поднесе чашата до устните си, отметна глава назад, отпи голяма глътка... и се закашля, а очите й се насълзиха. Докато тя се мъчеше да си поеме дъх, Бъч я отведе до дивана, помогна й да седне и се настани до нея.
-Мариса...
-Млъкни.
Бъч скръсти ръце в скута си, докато тя се бореше с водката. След като някак си успя да преглътне около половин пръст, Мариса направи гримаса и остави чашата на масичката пред себе си.
Всичко стана толкова бързо, че Бъч не знаеше как да реагира. В един момент той се взираше в здраво преплетените си пръсти, а в следващия Мариса беше в скута му и... о, Господи... езикът й беше в устата му.
Усещането беше невероятно, но нещо не бе наред. Отчаянието, гневът и страхът, които се излъчваха от нея, далеч не бяха най-подходящият съпровод. В крайна сметка, вместо да ги сближи, това щеше да ги отдалечи един от друг.
Бъч нежно я отдръпна от себе си, въпреки че цялото му тяло негодуваше срещу това.
-Мариса...
-Искам да правим секс.
Бъч затвори очи. Господи, той също. Цяла нощ. Но не и така.
Пое си дълбоко дъх, мъчейки се да намери правилните думи... и когато отвори очи, видя, че тя бе свалила полото си и тъкмо разкопчаваше черния си сутиен, при вида на който Бъч напълно се стъписа.
Ръцете му се обвиха около кръста й, когато сатенените чашки освободиха гърдите й и зърната й настръхнаха от студа. Той се приведе напред, готов да впие устни в първото късче от тялото й, което му попадне, но внезапно спря. Нямаше да го направи по този начин. Та въздухът между тях направо тегнеше от напрежение!
Ръцете й посегнаха към панталона му, но той ги спря.
-Мариса... недей.
-Не го казвай.
Той се надигна и я отдръпна от себе си.
-Обичам те.
-Тогава не ме спирай. Той поклати глава.
-Не го искам. Не и докато положението между нас е такова. Тя го изгледа невярващо, после изтръгна ръцете си от неговите и извърна глава.
-Мариса...
-Не мога да повярвам - каза тя, отблъсквайки ръцете му. -Единствената ни нощ сами и ти ми отказваш.
-Нека... Господи... позволи ми да те прегърна. Хайде, Мариса.
Тя разтърка очи и се разсмя горчиво.
-Май наистина ми е писано да умра девствена. Е, да, технически погледнато, не съм, но...
-Не съм казал, че не искам да бъда с теб.
При тези думи тя го погледна и Бъч видя, че върху клепачите й проблясват сълзи.
-Аз просто... - продължи той. - Не и с гняв. Той ще омърси всичко. А аз искам да е... прекрасно.
Какво, като думите му бяха сякаш извадени от училищна пиеса? Той наистина ги мислеше.
-Скъпа, защо не отидем в стаята ми и не полежим в мрака? - Бъч й подаде полото й и тя го притисна до гърдите си. - Дори ако не правим нищо и цяла нощ се взираме в тавана, поне ще сме заедно. А ако нещо се случи, то няма да е породено от гняв и раздразнение. Съгласна ли си?
Мариса избърса двете сълзи, които се стичаха но бузите й. Нахлузи блузата си. Погледна към водката, която се бе опитала да изпие.
Бъч се изправи и й предложи ръката си.
-Ела с мен.
След един дълъг миг дланта й се сгуши в неговата и той я поведе към спалнята си. Когато затвори вратата, всичко потъна в мрак, така че Бъч щракна малката лампа на нощното шкафче. Слабата крушка засия подобно на жарава в тъмнината на огнище.
-Ела.
Той привлече Мариса към леглото, сложи я да легне и се отпусна до нея, обърнат на една страна. Докато нежно оправяше косата й върху възглавницата, Мариса затвори очи и накъсано си пое дъх. Постепенно напрежението започна да се отцежда от тялото й.
-Прав си. Щеше да бъде грешка.
-Не е, защото не те желая.
Той я целуна по рамото и тя обърна лице към него и допря устни до дланта му.
-Страх ли те е? От онова, което те очаква утре? -Не.
Единственото, за което Бъч се тревожеше, беше тя. Не искаше да го гледа как умира. Молеше се да не се стигне дотам.
-Бъч... за човешкото ти семейство. Искаш ли да им съобщим, ако...