Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
-Исках да опитам с преобразяването не само заради теб, но и заради самия мен. Защото си мислех, че така най-сетне ще стана онзи, който би трябвало да бъда. Цял живот съм живял в периферията. Искаше ми се да разбера какво е да бъдеш в центъра на събитията.
С едно рязко движение той се изправи.
-Ето защо искам... исках да го направя. Не беше само заради теб.
Той отиде до един от прозорците и дръпна завесата от бле-досиньо кадифе. Докато се взираше навън в нощта, светлината от лампата на писалището падаше върху лицето му, върху натежалите му рамене, върху мускулите на гърдите му. И върху златния кръст над сърцето му.
Бъч се взираше навън, раздиран от такъв копнеж, че очите му пламтяха.
Мариса се замисли за нощта, когато тя бе пила от кръвта на Ривендж. И за Бъч - наранен, страдащ, парализиран от физиологията си.
Той сви рамене.
-Е, невинаги получаваме всичко, което искаме. Единственото, което можем да сторим, е да се примирим и да продължим напред. - Погледна към Мариса и добави: - Както казах, няма да го направя, щом не искаш.
БЪЧИЗВЪРНА ОЧИ ОТ МАРИСА И ОТНОВО СЕ ЗАГЛЕДА В МРАКА навън. На фона на непрогледната нощ, пред погледа му се заредиха лицата на близките му, калейдоскоп от образи, от който очите му запариха. По дяволите, никога досега не беше споделял всичко това на глас. Не беше и предполагал, че някога ще го направи.
Грозна история.
Което бе още една причина да иска да опита преобразяването. То щеше да бъде нещо като прераждане, шанс да започне нов живот, в който да бъде различен... по-добър. Пречистен. Нещо като кръвно кръщение.
А той наистина копнееше да започне на чисто и веднъж завинаги да загърби миналото си - проблемите със семейството му, всичко, което беше правил като възрастен, онова с Омега и лесърите.
Лицето му се сгърчи при мисълта колко близо бе до това, да види как желанието му се сбъдва.
Просто ще кажа на Рот и останалите, че няма да го...
-Бъч, аз...
Без да я остави да довърши, Бъч отиде до вратата и я отвори. Болка стегна гърдите му, когато спря поглед върху краля и Ви.
-Съжалявам, приятели, има малка промяна в плана...
-Какво ще му сторите? - силният, рязък глас на Мариса отекна в стаята.
Бъч я погледна и по лицето й прочете същата сурова решителност, която изпълваше и него самия.
-Е? - настоя тя. - Какво ще му сторите? Рот кимна към Ви.
-Ще се погрижиш ли, братко?
Обяснението на Вишъс беше ясно и конкретно. И ужасяващо.
Така де, всеки план, който завършваше с думите „а след това ни остава само да се молим", надали приличаше на разходка из „Дисниленд".
-Къде ще го направите? - попита Мариса.
-В тренировъчния център. В стаята с оборудването има място за оказване на първа помощ и физиотерапия.
Последва дълго мълчание. Бъч не откъсваше поглед от Мариса. Възможно ли бе да...
-0'кей - каза тя най-сетне. - Кога ще го направим? Очите на Бъч едва не изскочиха от орбитите.
-Скъпа...
Тя обаче не сваляше поглед от лицето на Вишъс.
-Кога?
-Утре вечер. Шансовете му ще са по-добри, ако има малко време да се съвземе след регресията.
-Утре вечер тогава - каза Мариса и обви ръце около тялото си.
Ви кимна и погледна към Бъч.
-Предполагам, че ще искате да бъдете сами. Днес ще остана тук, така че Дупката ще е на ваше разположение.
Бъч беше толкова поразен, че изобщо не разбираше какво се случва.
-Мариса, ти...
-Да, сигурна съм. И ужасена - отвърна тя и като мина покрай него, се запъти към вратата. - А сега искам да отида в къщата за гости, ако нямаш нищо против.
Бъч грабна ризата си и я последва.
Докато вървяха, той я улови за лакътя, но въпреки това не можа да се отърве от усещането, че тя го води.
Когато стигнаха в Дупката, Бъч нямаше представа какво изпитва Мариса. Беше прекосила двора мълчаливо, ала решително и съсредоточено като войник на поход.
-Бих искала нещо за пиене - каза тя, когато затвориха вратата след себе си.
-Веднага.
Поне с това Бъч знаеше как да се справи. Стига в къщата да имаше и нещо друго, освен твърд алкохол.
Той отиде в кухнята и отвори хладилника. По дяволите... пликове с престояли бургери и сандвичи с тортила. Пакетчета с горчица. Два пръста мляко, което отдавна се беше вкиснало.