![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Изруга наум и се заизкачва с мъка след бързащия чиновник, после закуца по дълъг коридор с високи врати от двете страни. Чиновникът спря пред една, наведе се и почука тихо, изчака търпеливо приглушения отговор отвътре и я отвори.
Мотис седеше зад огромно писалище. Лицето му спокойно можеше да мине за издялано от дърво, ако се съдеше по топлината, с която приветства прекрачващия прага Глокта. Писалките, мастилниците и стегнатите купчинки документи върху огромния, тапициран с кървавочервена кожа, плот на писалището му бяха подредени с безмилостната прецизност, с която се подреждаха войниците за парад.
— Посетителят, когото очаквахте, господине. — Чиновникът избърза напред, с наръч документи в ръка. — А също и книжата, които изискват решението ви.
Мотис извърна безизразните си очи към хартията.
— Да… да… да… да… тези всичките за Талинс… — Глокта не изчака покана. От достатъчно дълго време страдам, за да се преструвам, че не ме боли. Пристъпи, залитайки, към най-близкия стол и се свлече в него. Твърдата кожа скръцна и се набръчка под изтръпналия му задник. Ще свърши работа.
Хартията шумолеше, докато Мотис прелистваше страниците, и писалката скърцаше, докато изписваше името му в долния край на всеки документ. На последния спря.
— И не. Този заем да бъде погасен незабавно. — Пресегна се и хвана излъсканата от дългата употреба дръжка на един печат. Натисна го старателно в тампона с червено мастило и го стовари с гръм върху хартията. Дали току-що някой търговец не бе смазан под този печат? С такава лекота ли се стоварват отгоре безнадеждност и разорение? Толкова бързо ли се изхвърлят жена и деца на улицата? Няма кръв, няма писъци, но при все това човекът е напълно унищожен, точно както и в Палатата на въпросите, но с една десета от усилията.
Глокта изпрати с поглед чиновника, който забързано излезе от кабинета. А дали това не беше просто отказ за дребен заем? Кой знае? Чу приглушения звук от затварянето на вратата зад гърба си и тихото изщракване на бравата.
Мотис постави писалката на писалището, като вложи огромно старание в подравняването й по ръба на плота, и веднага се обърна към Глокта:
— Признателен съм ви за това, че се отзовахте така бързо.
— Тонът на бележката ви не подсказваше, че забавянето от моя страна би било уместно — изсумтя Глокта. Примижа, вдигна с две ръце крака си и стовари мръсния си ботуш на съседния стол. — А сега се надявам да ми върнете услугата, като минете направо по същество. Ужасно съм зает. Чака ме куп работа, унищожаването на магуси, сваляне на крале от престола, а ако се проваля с кое да е от двете, имам уговорен час за прерязване на гърлото и хвърляне на трупа ми в морето.
Лицето на Мотис дори не потрепна.
— За пореден път до знанието ми достигна, че началниците ми не са доволни от посоката, в която поема разследването ви.
— Сериозно? Очевидно началниците ви са хора с дълбоки джобове и никакво търпение. С какво успях този път да засегна деликатните им души?
— С разследването си на потеклото на новия ни крал, Негово кралско величество Джизал I. — Глокта усети как едното му око потреперва и го притисна с ръка, като едновременно с това пое дълбоко въздух през притиснати във венците зъби. — И в частност, с въпросите ви относно лицето Карми дан Рот, обстоятелствата около нейната преждевременна смърт, както и близостта й с предишния ни крал, Гуслав V. Това достатъчно по същество ли беше?
— Повече, отколкото би ми се искало, щом питаш. Това разследване бе предприето съвсем наскоро. Учудвам се, че началниците ви са така добре информирани. Те откъде получават сведенията си, от кристално кълбо или от вълшебно огледало? Или по-вероятно от някой бъбривец в Палатата на въпросите? Или дори от някой още по-близо до мен?
Мотис въздъхна, или по-скоро, позволи си едно доловимо за околните издишване.
— Казах ви и преди, приемете, че началниците ми знаят всичко. Ще се убедите, че не преувеличавам, особено ако решите да опитате да ги заблудите. Най-горещо ви препоръчвам да не предприемате подобни действия.
— Уверявам ви — промърмори Глокта през стиснати устни, — че аз лично нямам никакъв интерес към произхода на краля, но Негово високопреосвещенство настоява да получи информация по въпроса и с нетърпение очаква доклад за напредъка ми с разследването. Какво според вас да му кажа?