![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
Враговете се спотайваха зад щитовете си по краищата му. Пристъпяха боязливо назад, умираха от страх. Те познаваха Кървавия девет, виждаше го в очите им. Бяха чували уплашени хора да разказват шепнешком за работата му и сега сами получаваха кървавия му урок. Сега разбираха, че всичко е истина, и Кървавия девет се усмихна на прозрението им. Един в предната редица протегна умолително ръка, наведе се и остави секирата си на земята.
— Простено ти е — прошепна Кървавия девет, пусна меча и той издрънча в краката му. Скочи напред, сграбчи онзи за гърлото и с две ръце го вдигна във въздуха. Човекът започна да се мята, да рита, бореше се, но в хватката на почервенелите ръце на Кървавия девет имаше всичката сила на леда, който се издува и безмилостно разпуква земята.
— Простено ги е! — Ръцете му бяха от желязо и палците им потъваха все по-дълбоко в гърлото на нещастника. Когато изпод пръстите му бликна кръв, той вдигна с изпънати нагоре ръце ритащия труп и го държа там, докато не спря да мърда. Захвърли го настрани и гледа с огромно задоволство как се премята на земята.
— Простено… — Кървавия девет тръгна към светлия отвор на портата. Като стадо овце пред вълк, ужасената тълпа се отдръпваше боязливо от пътя му и отваряше кална пътека, осеяна с изпочупени оръжия и щитове. В далечината, окъпани в слънчеви лъчи, из долината препускаха конници в лъскави брони. Мечовете им просветваха при всяко вдигане и спускане върху разбягалите се пред конете им човешки фигури. Яздеха право през разветите на вятъра знамена. Той застана на портата, стъпил върху разбитите на трески врати, заобиколен от труповете на свои и врагове. Чу радостни викове.
Логън затвори очи и пое дълбоко въздух.
Твърде много господари
Независимо от горещината на деня, централната зала в банковата къща беше прохладна и сумрачна. Беше облицована с тъмен полиран мрамор. Строга като гробница и точно като такава, изпълнена само с шепот и приглушени шумове. През тесните прозорци нахлуваха слънчеви лъчи и тънките им снопове бяха пълни със ситни прашинки. Не миришеше на нищо. Освен на непочтеност. Вони прекалено силно дори за човек като мен. Тук може и да е по-чисто от Палатата на въпросите, но подозирам, че от устите на престъпниците и предателите излизат повече истини, отколкото от тези на хората тук.
Никъде не се виждаха лъскави камари златни кюлчета. Нито една монета не беше изложена на показ. Само писалки, мастило и обикновена хартия. Служителите на „Валинт и Балк“ не носеха пищни мантии като тази на магистър Колт от Текстилната гилдия. Не носеха искрящи бижута като тези на магистър Айдър от Гилдията на търговците на подправки. Те бяха невзрачни, облечени в сиво мъже, със сериозни лица. Единственият блясък в залата идваше от случайното отражение на светлината от старателно наведените над писалищата очила.
Така значи изглежда истинското богатство. Това е истинското лице на властта. Това е аскетичният храм на богинята на златото. Глокта стоеше и наблюдаваше чиновниците, навели глави над старателно подравнени купчини документи по подредените си писалища, наредени в идеално прави колони. Жреците, посветени в най-дълбоките мистерии на храма. Погледът му премина на чакащите. Дълга опашка от търговци на дребно и лихвари, собственици на магазини и шарлатани, търговци на едро и мошеници. Седяха на твърдите столове покрай стените и се оглеждаха притеснено. Красиви дрехи, но тревожни лица. Изпълненото със страхопочитание паство, готово да побегне, в случай че богинята на търговията реши да покаже отмъстителната си страна.
Но аз не съм от нейното паство. С остро скърцане на върха на бастуна по гладкия мрамор, Глокта тръгна през застаналите на опашката. Проправяше си с рамо път и се озъбваше в лицето на всеки осмелил се да го погледне търговец, изсъсквайки: „Да, сакат съм!“
Стигна началото на опашката и чиновникът замига неразбиращо на среща му:
— С какво мога да…
— Мотис — кресна му Глокта.
— А за кого да…
— Сакатия. Води ме при върховния жрец, за да пречистя греховете си със злато.
— Но аз не мога просто да…
— Очакват ви! — Няколко реда по-назад, друг чиновник се беше изправил зад писалището си. — Елате с мен, моля.
Глокта дари начумерената опашка със злобна, беззъба усмивка и тръгна между писалищата към вратата на отсрещната, облицована с ламперия стена. Усмивката му не трая дълго. Зад вратата го очакваше високо стълбище, осветено от сноп светлина, идващ от тесен прозорец в горния му край. Каква е тази работа с властта и високите етажи? Не може ли да си достатъчно могъщ и на приземния етаж?