Последният довод на кралете [bg]

Глокта преглътна мъчително. Както изглежда, в моя случай са си платили за безпрекословното ми подчинение. Естествено, по принцип това не би било проблем. Склонен съм на послушание колкото всеки друг, ако не и повече. Проблемът е, че Негово високопреосвещенство изисква същото. Двама вездесъщи и безмилостни господари, изправени един срещу друг. Единият е в повече. В този ред на мисли май и двамата са ми в повече. Но както бе така добър да ме уведоми Мотис, нямам избор. Свали ботуша си от стола и той остави кална черта по кожената тапицерия. Размърда се, не без известно усилие, и се впусна в дългата процедура по ставане от стола.

— Има ли нещо друго, или за началниците ви ще е достатъчно просто да се опълча на най-влиятелния човек в Съюза?

— Те също така искат да го държите под око.

Глокта замръзна на място.

— Какво искат?

— Много промени настъпиха в последно време, началник. Промените означават нови възможности, но прекалено многото промени се отразяват зле на работата ни. Началниците ми смятат, че един период на стабилност ще е в интерес на всички. Те са доволни от сегашното положение. — Мотис преплете пръсти върху червената кожа на писалището. — Но се тревожат, че някои фигури в управлението на страната може би не споделят виждането им. Боят се, че те могат да предприемат действия за нови промени. А също, че тези им прибързани действия могат да доведат до хаос. В частност, става дума за Негово високопреосвещенство. Началниците ми искат да знаят какви са ходовете му. Какви са плановете му. Но най-вече искат да знаят с какво се занимава той в Университета.

Глокта не можа да повярва на ушите си.

— А само това ли искат от мен? — прихна той.

— Засега. — Мотис напълно игнорира иронията му. — Ще е най-добре да си тръгнете през задния вход. Началниците ми ще очакват резултати до седмица.

С изкривено в мъчителна гримаса лице, Глокта заслиза с рачешката си походка по тясното стълбище на гърба на сградата. Избилите едри капки пот на челото му не бяха само от физическото усилие. Откъде знаят? Първо, че разследвах смъртта на принц Рейнолт против волята и заповедите на архилектора, а сега и за това, че разпитвам за майката на Негово величество, този път по нареждане на архилектора? Да приема, че те знаят всичко, хубаво, но никой не знае нещо, без някой да му е казал за него.

Кой… е казал?

Кой разпитваше за смъртта на принца и кой разпитва сега за краля? Кой е верен първо на парите и после на всичко останало? Кой вече ме е предавал, за да спаси кожата си? Глокта спря в средата на стълбите и се намръщи. Така, така. Всеки сам за себе си, дотам ли стигнахме? Или открай време е било така?

Единственият отговор, който получи, бе пронизващата крака му болка.