Последният довод на кралете [bg]

— Писмо — промърмори Уест, докато нервно плетеше пръсти, — до семейството му.

Бринт подсмръкна унило и по някаква причина Уест намери това за вбесяващо.

— Да, писмо — отвърна лейтенантът.

— Да. Сержант Пайк, ела с мен. — Уест не можеше да остане повече на това място. Обърна гръб на приятелите си, единия жив, другия мъртъв, и продължи нагоре. Опита да избие от главата си всякакви мисли за това, че ако не беше заповядал атаката, най-сърдечният, сговорчив и приятен човек, когото познаваше, сега щеше да е още жив. Май наистина не можеш да бъдеш велик пълководец без поне малко безскрупулност. Само дето безскрупулността невинаги идва лесно.

Двамата с Пайк се изкатериха по ниския земен насип и минаха през изпотъпкания ров от другата му страна. Оттук, притискана от двете страни от отвесните скални масиви, долината се стесняваше напред. Тук труповете бяха повече. Северняци, диваци като онези, които откриха в Дънбрек, и шанка бяха пръснати безразборно навред по каменистата земя. Уест видя стената на крепостта — нищо повече от обрасла с мъх, естествена гънка на терена, с още повече трупове в основата й.

— Удържали са ги тук в продължение на седем дни? — промърмори невярващо Пайк.

— Така изглежда.

Единственият вход за укреплението беше груба арка, точно в средата на стената. Вратите й лежаха изкъртени и потрошени. В отвора й се виждаха някакви странни очертания. Когато приближи повече с известно безпокойство, Уест разбра какви бяха. Краката на тримата обесени мъже се поклащаха на нивото на гърдите, а въжетата около шиите им свършваха на върха на стената. Около портата се бяха събрали доста мрачни на вид северняци, които със задоволство оглеждаха полюшващите се трупове. Един от тях извърна към Уест и Пайк зловещо ухиленото си лице.

— Я виж ти, я виж ти. И това ако не е старият ми приятел, Бесния — каза Дау Черния. — Закъсня за празненството, а? Мудно го раздаваш, момче.

— Изникнаха трудности. Маршал Бър е мъртъв.

— Обратно при пръстта, а? Е, най-малкото ще е в добра компания. През тези няколко дни много свестни мъже си отидоха. Кой е новият ви главатар?

Уест пое дълбоко въздух.

— Аз.

Черния се засмя с глас. Гледайки го как се смее, Уест усети как отново му прилошава.

— Големият главатар, Бесния, кой да се сети? — Изправи се пред трите тела на въжетата и подигравателно имитира отдаване на чест. — Да те запозная с приятелите ми. И те са големи мъжаги. Този тук е Крендъл Горинг, бие се за Бетод още от едно време. — Дау се пресегна, бутна едно от телата и се загледа в него, докато се поклащаше напред-назад.