Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Последният довод на кралете [bg]
Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последният довод на кралете [bg]

Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:

Краят наближава.
1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 301
Перейти на страницу:

Един не издържа и се понесе с мощен рев и копие напред. Мрачния го прониза със стрела в лицето от не повече от крачка-две разстояние. Онзи се олюля назад, с щръкнали от устата му пера и изскочил от тила му връх на стрела, преви се на две и Кучето го просна с мощен удар на меча си в главата му.

Един чорлав здравеняк с червена коса скочи към площадката, като размахваше тежка секира и крещеше като обезумял. Избягна първото насочено към него копие, свали стрелеца на другия му край със здрав удар на секирата и кръвта на нещастника опръска скалата. После се засили напред и всички се отдръпнаха от пътя му.

Разтреперан, Кучето отстъпи, престори се на изплашен и отскочи вляво от острието на секирата, което мина на косъм от главата му. Червенокосият явно беше изморен от катеренето по стената, а после и по стълбите до площадката на кулата, защото залитна, понесен от тежестта на тежкото острие. Дълъг път нагоре, още повече, ако там не те чака нищо друго освен собствената ти смърт. Кучето го ритна с всичка сила отстрани в крака и коляното му се огъна. Здравенякът залитна на самия ръб на стълбите. Кучето замахна с меча, посече го през гърба и това му бе достатъчно, за да полети надолу. Докато падаше, червенокосият изпусна секирата и не спря да крещи.

Кучето долови движение, обърна се точно навреме, за да види друг от пешаците, който го връхлиташе отстрани. Извъртя се и блокира първия удар на меча му, после застина с широко отворена уста, когато вторият го посече през ръката. Чу как острието му изтрака на земята, изпуснато от отмалелите пръсти. Отскочи от пътя на третия замах, но тогава се спъна и падна по гръб. Онзи скочи след него и вдигна меча, да го довърши, но направи само крачка, преди Мрачния да се появи изневиделица и да сграбчи вдигнатите му ръце. Стисна ги здраво и ги задържа във въздуха. Кучето скочи на крака, стисна със здравата си ръка дръжката на ножа си и го заби в гърдите на войника. Тримата останаха вкопчени един в друг, застинали като статуи насред цялата тази лудост, докато онзи не издъхна. Кучето извади ножа си от тялото му и Мрачния го пусна да падне.

Както изглеждаше, поне за момента бяха овладели положението на площадката. Беше останал само един от пешаците, но няколко от хората на Кучето го изтикаха до парапета и го изблъскаха с копията си. Кучето се огледа, на площадката имаше около половин дузина мъртви от хората на Белобрадия, и на половината на тях — негови. Едно от момчетата му лежеше облегнато на скалата, беше силно пребледняло и дишаше тежко, докато стискаше разпорения си корем.

Кучето погледна към безпомощно висящата си ръка. Вдигна ръкава на ризата и видя зейналата кървяща цепка, която тръгваше от лакътя и стигаше почти до китката. Стомахът му се надигна и устата му се напълни с парливия вкус на повръщано. Изплю го. С раните на другите се свиква. Но ужасът от собствените никога не изчезва.

Ниско долу, зад стената, видя огромна, вряща маса от биещи се мъже. Не можа да различи врагове от свои. Стоеше като вцепенен, с окървавен нож в едната ръка. Дотук с решенията, дотук с плановете. Сега е всеки сам за себе си. Щеше да е чист късмет, ако доживееха до края на деня, но Кучето се съмняваше, че му бе останал такъв. Усети някой да подръпва ръкава му. Мрачния. Проследи с поглед посоката на сочещия му пръст.

В далечния край на долината, зад лагера на Бетод се бяха надигнали като мъгла огромни кълба кафяв прахоляк. А под тях, уловили слънчевите лъчи, проблясваха брони на конници. Връхлетян от внезапен прилив на надежда, той стисна китката на Мрачния.

— Шибаният Съюз! — прошепна, невярващ на очите си.

Уест замижа с едното око и погледна през далекогледа, свали го, огледа долината, после пак примижа и погледна през тръбата.

— Сигурен ли си?

— Да, господине. — Широкото честно лице на Яленхорм беше покрито с прахоляк от тежката, осемдневна езда. — И изглежда, че все още се държат, едва.

— Генерал Паулдър! — викна Уест.

— Лорд-маршале? — промърмори генералът с наскоро придобития си раболепен тон.

— Кавалерията готова ли е за атака?

Генералът замига на парцали.

— Не са добре разгърнати, изморени са от тежката езда през последните дни, а и ще нападат нагоре, през пресечен терен и срещу многоброен противник. Естествено, ще изпълнят заповедта ви, каквато и да е тя, лорд-маршале, но би било благоразумно да изчакаме пехотата…

1 ... 132 133 134 135 136 137 138 139 140 ... 301
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)