Последният довод на кралете [bg]

— Добре. Давай да свършваме с това.

Примижа, стисна зъби, изсъска и изкриви устни, когато Мрачния заби иглата. Острият бодеж се присъедини към тъпото тръпнене в ръката. Острата игла мина през кожата и изтегли след себе си конеца. Кучето усети как ръката му изгаря. Отпи нова глътка, заклати се напред-назад, но това не помогна.

— Мамка му — процеди през стиснатите зъби. — Мамка му, мамка му.

Мрачния вдигна глава:

— Ми не гледай тогава.

Кучето извърна поглед. В този момент пред очите му изплува униформата на войник от Съюза. Червеният й цвят изпъкна ярко на кафявото на пръстта.

— Бесен! — провикна се той и усети как въпреки болката устните му се разтеглят в усмивка. — Радвам се, че успя да дойдеш! Много се радвам!

— По-добре късно, отколкото никога.

— За това не споря. Самата истина си е.

Уест погледна намръщено към ръката му, върху която работеше Мрачния.

— Добре ли сте?

— Е, какво да ти кажа. Тъл е мъртъв.

— Мъртъв? — зяпна го Уест. — Как?

— Битка е, нали? Трябва да има мъртви, нали това е целта на шибаната процедура. — Махна с манерката. — А аз седя тука и си мисля какво можех да направя иначе. Да го бях спрял да не слиза долу, да бях тръгнал след него, за да му пазя гърба, да бях накарал небето да падне и всякакви такива тъпотии, от които на никого не му става по-леко, ни на мъртвите, ни на живите. Ама не мога да спра да мисля.

Уест наведе глава и заби намръщения си поглед в изровената земя.

— Няма май победители в тази игра.

— Ау, мамка му! — Кучето се озъби при поредното забиване на иглата и запрати манерката настрани. — Няма победители в цялата тая шибана работа, така е! Майната му на всичко, казвам аз.

Мрачния извади ножа си и отряза конеца.

— Размърдай пръсти.

Цялата ръка на Кучето изгаряше от болка, докато свиваше пръстите, но накрая успя да ги стисне в юмрук и изръмжа.

— Добре изглежда — каза Мрачния. — Късметлия си.

Кучето огледа мрачно погрома около себе си.

— Така значи изглеждал късметът, а? Винаги съм се чудил.

Мрачния сви рамене и разпра парче плат, което да използва за превръзка.

— Хванахте ли Бетод? — попита Уест.

Кучето рязко вдигна глава и го зяпна с отворена уста.

— Не го ли хванахте вие?

— Пленихме много, но той май не е нито сред тях, нито сред мъртвите.

Кучето извърна глава и ядосано се изплю на земята.

— Нека да позная, нито пък вещицата, нито Страховития, нито надутите му синове.

— Според мен сега препускат с пълна сила към Карлеон.

— Почти сигурно.

— Трябва да го последваме веднага щом се оправим с пленниците.

Изведнъж Кучето бе обзет от прилив на отчаяние, достатъчно силен, за да го повали на земята.