![Последният довод на кралете [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/1/3/posledniyat-dovod-na-kralete-bg-download.jpg)
Последният довод на кралете [bg]
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Последният довод на кралете [bg]». Краткое содержание книги:
— Благоразумието е лукс. — Уест се загледа към безлюдното пространство между двата скални масива. Да атакува ли веднага, докато Кучето и хората му все още се държат? Преимуществото на изненадата е на тяхна страна, ще смачкат Бетод от двете страни, но кавалерията ще напредва нагоре по склон, а и хората ще са объркани и изморени от дългата езда. Дали да не изчака пристигането на пехотата и тогава да ги пусне в добре планирана, мащабна атака? Но ще се окаже ли, че дотогава Бетод е избил до крак съюзниците им, завзел е крепостта и е готов да отблъсква атаки само от една страна?
Уест прехапа устни и опита да игнорира мисълта, че от решението му зависят хиляди животи. Бързата атака е по-рискованият избор, но и отплатата в случай на успех ще е по-голяма. Шанс да приключи тази кървава война в рамките на часове. Може би никога повече няма да успеят да сварят краля на северняците така неподготвен. Какво кача Бър в нощта, преди да умре? Не можеш да бъдеш велик пълководец без поне малко… безскрупулност.
— Пригответе се за атака. В момента, в който пристигне пехотата, да се разгърне по цялата широчина на долината. Не трябва да допускаме нито една част от хората на Бетод да се измъкне. Щом ще се дават жертви, искам да си е струвало. — Паулдър не изглеждаше никак убеден в думите му. — А сега, генерал Паулдър, ще ме принудите да се съглася с оценката на генерал Крой относно командирските ви способности, или ще докажете и на двама ни, че грешим?
Генералът отдаде чест и чак мустаците му потрепериха.
— С цялото ми уважение, господине, ще ви докажа, че бъркате! Тръгвам незабавно в атака!
Той пришпори черния си жребец и се понесе в галоп към струпаната отпред кавалерия, последван от няколко офицери от щаба му. Уест се размърда неспокойно на седлото и отново прехапа устни. Главоболието му се връщаше. Атака нагоре по склона, срещу многоброен, решителен противник.
Безсъмнено подобно хазартно решение щеше да предизвика усмивка у полковник Глокта. Принц Ладисла със сигурност щеше да одобри надменното пренебрежение към живота на хората. Лорд Смънд щеше да дрънка за енергичност и непреклонност, а после да поръча вино.
И ето докъде стигнаха тези тримата.
Логън чу рев, далечен и глъхнещ. През полузатворените му клепачи нахлу светлина, сякаш мелето се бе разтворило над него. Пробягаха сенки. Пред лицето му се стовари огромен ботуш. Някъде отгоре се разнесоха викове. Усети, че го вдигат за ризата и го влачат през калта и ритащите крака. Видя небето, болезнено ярко, примига и очите му се насълзиха. Остана да лежи, неподвижен и отпуснат като парцал.
— Логън! Добре ли си? Ранен ли си?
— Аз… — изграчи и се разкашля.
— Знаеш ли кой съм? — Нещо го плесна през лицето и отнесе част от замайването му. Пред очите му изплува черен, рошав силует на фона на ясното небе. Логън примижа. Тъл Дуру, ако не го лъжеха очите му. Какво правеше той тук долу? Мисленето му причиняваше болка. Колкото повече напрягаше мозъка си, толкова повече болеше. Челюстта му изгаряше, усещаше я два пъти по-голяма от обикновено. Всяко поемане на въздух го караше да потреперва, а издишването се откъсваше с пъшкане от олигавената му уста.
Над него устните на Тъл продължаваха да мърдат, думите кънтяха и звъняха в ушите му, но в тях нямаше смисъл, бяха просто шум. Кракът му тръпнеше неприятно, препускащите удари на сърцето кънтяха в главата му. Чу звуци, сблъсък на метал, тропот, идваха отвсякъде и сякаш и те го нараняваха, караха челюстта му да изгаря в непосилна болка.
— Мах… — Въздухът застърга в гърлото му, но оттам не излезе нищо повече. Това не беше повече неговият глас. С последни сили се пресегна, сложи длан на гърдите на Тъл и опита да го избута настрана, но дангалакът притисна лапата си върху ръката му.
— Спокойно — изръмжа му, — държа те.
— Аха — прошепна Логън и окървавената му уста се разтегли в широка усмивка. Стисна дебелата китка с неочаквана, ужасяваща сила, докато другата му ръка напипа дръжката на един от ножовете му. Беше топла от дългото притискане в тялото му. Доброто острие излетя светкавично, бързо и смъртоносно като змия и потъна до дръжка в дебелия врат на дангалака. На лицето му се изписа изненада, от устата, носа и разпорения му врат бликна кръв и потече по гъстата му брада, покапа по гърдите му. Но защо тази изненада?
Да докоснеш Кървавия девет, е, като да докоснеш смъртта, а тя не прави отстъпки, не прави изключения.