Смърт край Змийската река

— През мазето — промърмори Рийс.

— После се разчу, че двамата вдигнали страхотен скандал една нощ. Тя крещяла и мятала разни неща. Халосала Рубен с шише парфюм. Той избягал от стаята й с издрано лице и ботуши в ръка.

— Как изглеждаше тя?

— Коя?

— Скиорката. Просто съм любопитна.

— Хубава брюнетка, доколкото си спомням. Около десетина години по-възрастна от Рубен. После му се обаждала в ранчото в продължение на седмици, плачела, крещяла и бесняла. Една вечер, на няколко бири, Рубен ми призна, че никога вече нямало да погледне омъжена жена.

— Да, разумно решение — отбеляза Рийс. — Предполагам, че братът на Бренда, Дийн, е имал страхотна среща снощи.

— По-скоро е играл покер. Казвам ти, ако това момче има десет кинта в джоба, веднага ги залага. Затова толкова често е без пари и Бренда вечно му дава заеми. Хазартът е страшен като хероин, ако не знаеш как да спреш.

Пийт наби спирачки пред къщата на Броуди.

— Чух, че снощи сте имали проблеми.

— Май всички вече са го чули.

— Не оставяй да те побъркат, Рийс.

Тя се завъртя към него с любопитство в очите.

— Как така не мислиш, че съм луда?

— Хей, кой казва, че не си луда? — ухили се Пийт. — Всички сме откачени в известно отношение. Но след като твърдиш, че в къщата е имало натрапник, реших, че е така.

— Благодаря ти — каза тя, като отвори вратата на колата. — Много ти благодаря, Пийт.

— Няма защо.

Но за Рийс доверието му имаше значение. Ченгетата може и да не й вярваха, но Пийт не се съмняваше в нея. А също и Броуди, Линда-Гейл и Джоуни. Доктор Уолъс подозираше, че демонстрира страха си, но пък беше загрижен за нея. Мак Дръбър вероятно смяташе, че някоя дъска й хлопа, но й достави пармезан.

Много хора бяха на нейна страна. А това бе приятна мисъл.

Намери Броуди на задната веранда, където пиеше кола и четеше.

Той вдигна очи и очевидно се зарадва на появата й. Усмихна й се нежно и попита:

— Как мина денят?

— От лошо към по-добро. Докторът е доволен, че съм качила няколко килограма. Предположи, че мъжът в оранжевото кепе е демонстрация на страха ми и чувството ми за вина задето съм оцеляла, но пък е готов да си промени мнението. Господин Дръбър ми достави пресен пармезан, а Пийт ми разказа набързо за любовния живот на неколцина от града.

— Доста заета си била.

— Така си е. Ло излъгал Линда-Гейл за това къде е бил снощи.

— Всички знаят, че Ло вечно се заиграва с някоя мадама — напомни й Броуди, като остави книгата настрани. — Мислиш, че той е убиецът, нали?

— Той е последният, когото бих избрала. По дяволите, харесвам го, а приятелката ми е влюбена в него. Но нали по принцип убиецът е този, когото най-малко подозираш?

— Така е в литературата. Но все пак Ло чука жените, а не ги души.

— Ами ако някоя го е заплашвала с нещо? Тормозила го е, докато побеснее? — замисли се Рийс и клекна до стола на Броуди. — Рубен е имал бурна връзка с омъжена жена миналата зима. И връзката приключила със страхотен скандал.