Ковачница на мрак

Река в сезонно разливане, гора, която да задържа най-суровите ветрове, изобилието от риба, зърно и дивеч — тези неща не описваха суров живот и борба за оцеляване. Тайст традиционно се отвращаваха от твърдите правила, сякаш такива правила оскърбяваха самата им същност. Само войната бе променила това и сега, когато Емрал се откъсна за миг от огледалото си — когато огледа множеството с властни позиции в Цитаделата, — видя остри ръбове на мястото на меките линии и в много очи имаше камък вместо вода.

Много са първичните сили, връхлитащи един народ, за да му придадат облик. И тя вече трябваше да добави към тях самата война, не по-различна от слънцето и вятъра.

— Идват — каза Аномандър. — Ще поднесете ли първа поздравленията си?

— Виждам се по-скоро като последен ескорт в присъствието на Майка Тъма, милорд.

— Добре — отвърна той.

В другия край на коридора се чуха стъпки, а след това изведнъж лумна светлина.

Загърналият каменните стени лед се пропука и се хлъзна надолу на късове. Сиянието обкръжи азатанаи, златисто по краищата и напомнящо на Емрал за горящи листа. От силата, разбудена от нея, докато се приближаваше, стените простенаха и се разтърсиха. Посипа се прах.

Емрал усети, че се е разтреперила. „Чудо е, че азатанаи не са почитани като богове.“

Зад приближаващата се жена се появиха магьосник Реш и лейтенант Капло Дриим. Никой от двамата не излъчваше увереност — изглеждаха потиснати, уморени и разколебани.

Със светлината дойде топлина, която се вряза през ледения въздух. Жената азатанаи, крехка и деликатно прелестна, с руса коса, разлюляна от вихрените течения, спря на три крачки от тях. Впи погледа си в Аномандър и каза:

— Нощта ще подири кожата ти. Пред твоите очи мракът ще бъде разбулен. Но ще направя видимо непочитанието в теб, като дар.

Аномандър се намръщи.

— Азатанаи, не моля за дарове. Не предлагам непочитание.

Погледът на жената се измести от него и се спря на Емрал.

— Вашата скръб, висша жрице, е самотна и това ви тласка да споделите истините си. Не ви съветвам. Огласите ли тайните си, ще бъдете отхвърлена от тези, на които държите най-много.

Топлината я обля и Емрал едва успя да овладее тона си.

— Азатанаи, думите ви за поздрав са арогантни.

Тънките вежди се извиха.

— Мога да бъда само това, което съм, висша жрице. Идвам да раздвижа водите и за малко всички ще бъдем слепи. Нима ще ме върнете тепърва?

Емрал поклати глава.

— Тя желае да ви види, азатанаи.

— Споделям желанието. Наречена бях Т’рисс и вече приемам това име като свое. Не зная коя съм била преди да стана Т’рисс. Живях във Витр. Аз съм от азатанаи, но не зная какво означава това.

— Ако сте тук, за да търсите отговори на въпроси, може да се разочаровате — каза Аномандър.