Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
— Окото се е отворило — промълви тя.
Погледът на Синтара бе почти обвиняващ.
— Какво око? Това е дело на азатанаи! Тя напада владението на Майка Тъма. Това не е нищо друго освен разбулване на сила, подигравка със светостта на храма!
— Светостта на храма ли, сестра? Да, но не е подигравка. — Погледна към присвитите уплашени жрици. — Процесията свърши. Върнете се по килиите си. Бързо!
Те запърхаха и се разпръснаха като подплашени птици.
— Не ти командваш тази процесия — сопна се Синтара.
— Боядисай бръчките си с жлъч и гняв, сестра, ако виждаш само толкова. Аз не съм…
Тежки стъпки прокънтяха по коридора, тя се обърна и видя идващия към тях Аномандър, двамата му братя бяха зад него. Капки замръзнала вода отскачаха от бронята им като късчета диамант.
— Емрал — каза Аномандър. — Азатанаи влиза през градската порта. Реката се е вдигнала и водата е заляла улиците. Искам да знам какво мислиш за това.
— Шейките, лорд Аномандър.
— Предизвикват верска война? — изръмжа Силхас Руин. — Луди ли са?
Синтара въртеше очи от Емрал към братята и обратно, на лицето й се бе изписало объркване.
Аномандър погледна към залостените врати и поклати глава.
— Едва ли. Техният култ гледа навътре. Никога не са показвали с нищо, че искат да си върнат стария храм.
Добре разбираше проблема, осъзна тя. Бързината на мисълта му надвишаваше дори нейната.
— Може би сте прав, милорд. В такъв случай трябва да са също толкова объркани като нас. Достатъчно ли е, за да ги смятаме за потенциални съюзници?
— Не толкова, че да се уповаваме на това, според мен. Безизходицата е тяхна — допускам, че в манастирите цари хаос. Почитането на мъртъв бог гарантира едно нещо и то е неограничената свобода на жречеството.
— Но сега…
Той кимна.
— Плановете им са разстроени. Изправени са пред предизвикателство от най-неочаквана посока.
— Ако мисълта им е гъвкава — каза Емрал, — ще видят в това потенциална сила, укрепваща позицията, която могат да заемат по въпроса за властта.
— Светски проблеми, да. — Той помълча, все още без да обръща внимание на Синтара, а след това продължи: — Уведомиха ме, че майка Шеканто лежи тежко болна… последствие от срещата, мисля. И че Скеленал бърза да иде при нея. Стари са, но едва ли са глупави.
— Тогава трябва да потърсим магьосник Реш и вещица Сувера, за да разберем какво можем да очакваме от шейките — каза Силхас.
Още един остър ум, отбеляза Емрал. Можеше да прости на Андарист за разсеяното му мълчание, макар да знаеше добре, че от тримата братя неговата проницателност почти не отстъпва на почти легендарния талант на Аномандър в тази област. Въпреки че се проявяваше осезаемо по-бавно. Обърна се към Силхас.
— Уведомиха ме, че придружителите на азатанаи са магьосник Реш и лейтенант Капло Дриим.
— Капло — повтори Силхас.
— Да — отрони замислено Аномандър. — Това е интересно.
— Шеканто е уплашена — заключи Емрал. — Не може да има друго обяснение за Капло Дриим. — Погледна Аномандър. — Ще държи азатанаи под око, несъмнено.
— Съгласен съм. Но това е паника на Шеканто, не наша. Не виждам полза в това пратеник да бъде убит в нозете на Майка Тъма.
— Лорд Аномандър — попита Емрал. — Можете ли да го предотвратите?
— Имаме предимството на очакването — отвърна Аномандър и се обърна към Силхас, а той кимна и вдигна рамене.
— Всички се колебаете — отбеляза Емрал.
Замръзналият дъжд продължаваше да вали. Зърна град се трупаха на пода.
Аномандър въздъхна.
— С меч в ръка Капло Дриим е по-бърз от всеки, когото съм виждал. Би могло да съм до него и пак да не успея.
— Тогава стойте между него и азатанаи — изсъска Синтара. — Те идват, а ние тук си кудкудякаме като кокошки и губим време! Майка Тъма трябва да бъде предупредена…
— Тя знае и не й трябва повече от нас — каза Аномандър. — Сестра Синтара, ние, кокошките, имаме много неща да решим тук, но вие настоявате да кълвете из двора.
— Аз съм избраната й Висша жрица!
— Издигането ви целеше да облекчи сестра Емрал от административното бреме — отвърна Аномандър. — Майка Тъма не осъзна добре користната ви амбиция, а ако мислите, че висши пиленца и мокър полог са най-сигурният път към власт, мога ли да ви напомня поемата на Галан „Трофеи от младост“? В края на поемата дори думите умират. — Обърна се към Емрал. — Висша жрице, ще реша проблема с Капло Дриим преди да влезем във Великата зала.
— Успокоихте ме — отвърна тя, като се мъчеше да прикрие изумлението си от думите на Аномандър към Синтара. Издигане, за да се облекчи администрацията? Не беше знаела това. „А сега… има ли съжаление?“