Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
Той видя предизвикателството в очите й, блеснало зад мъглата на алкохола, и изпита смътна възбуда. „Тя е като мен. Тя е досущ като мен, съвсем същата.“
— Ще занесеш това на Урусандер, висша жрице. Ще му кажеш за заплахата, пред която е изправен Куралд Галайн. Ще му обясниш за нейната слабост и уязвимост. Но освен това ще му покажеш какво трябва да се направи. Чистотата на кожата ти вече е символ — светлината в теб е сила. И най-вече, висша жрице, кажи му това: в мрака има невежество. В светлината има справедливост. — Хун Раал се приближи до нея. — Запомни тези думи. Това трябва да направиш.
Тя се облегна на масата зад нея и на пълните й устни заигра насмешлива усмивка.
— Маяк да бъда значи? Все още Висша жрица, но вече в името на светлината?
— Тя е в теб.
Синтара извърна очи с усмивка.
— Лиосан. И кои тогава са враговете ни?
— Всички, които искат да уязвят Майка Тъма — ще се сражаваме в нейно име и кой би могъл да оспори това?
— А Драконъс?
— Той само я използва. Друг начин да я уязви. — Наведе се, за да сграбчи каната с вино, и в движението лицата им се доближиха, почти се докоснаха за миг, преди да се отдръпне. Но той помириса сладкото вино в дъха й. — Старата религия е пряка заплаха. Отреклите се. Братята и сестрите на манастирите.
— Повече са, отколкото можеш да си представиш, Хун Раал.
— Толкова по-добре — отвърна той.
— Шеканто и Скеленал биха могли дори да претендират за трона.
— Бих искал да го направят. Това бързо ще постави страните на мястото им.
Тя посегна и го погали по бузата, където го бе зашлевила преди малко.
— Ще хвърлим Куралд Галайн в гражданска война, Хун Раал. Ти и аз, и всичко, което правим сега.
Но той поклати глава.
— Предотвратяваме я, висша жрице. След като прочистим владението, краят на целия конфликт се предлага на Майка Тъма. Като вземе ръката на лорд Урусандер. Тя ще разбере, че има нужда от такъв мъж до себе си. Сила в отговор на нейната слабост, решимост да се противопоставя твърдо на прищевките й. Светлина и Мрак, в равновесие.
— Искам Емрал мъртва.
— Не може да имаш това. Тя е само твоето отражение. Несъвършено, разбира се, но дори с това ще си по-добрата от двете. Не, Синтара, вие ще сте като равни, но няма да се налага да делите нищо освен титли.
— Тогава ще провъзглася Урусандер за Отец Светлина — каза Синтара, с ръка на лицето му. — А светлината в мен ще бъде моят дар за него.
— Ако можеш да го дадеш.
— Мога, Хун Раал.
Той все още държеше каната с вино.
— Е, висша жрице, а сега ще се чукаме ли, или ще пием?
— Кое предпочиташ?
Опасен въпрос. Той го отхвърли с небрежното:
— И едното, и другото ме устройват.
За негова изненада тя се отдръпна и този път в движението нямаше и следа от колебание.
— Няма време нито за едното, нито за другото, Хун Раал — каза с рязък тон Синтара. — Трябва да събера привържениците си и ще ни е нужен ескорт от града. Най-добре да направим това без излишна показност — ще се загърна в наметало и ще остана невидима. Завръщането ми в Карканас ще бъде с триумф.
— Разбира се. — Той остави каната на масата, усетил колко глупаво се бе оставил да бъде изигран. — Мисля, че те подцених, висша жрице.
— Мнозина го правят — отвърна тя. — А ти… ти трябва да известиш своите хора, където и в околностите да се крият. — Забеляза тревогата на лицето му и се усмихна жестоко. — Да, знам, че сте готови да ударите. Но трябва да почакат — вашият враг вече не са знатните. Нито синовете и дъщерите на Майка Тъма. Нито дори Драконъс — поне засега. Защо си толкова притеснен, капитане?
— Боя се, че може би вече е твърде късно.
— Тогава изтрезней, глупако, и се погрижи да не е!
Отрядът конници се натъкна на кервана на един остър завой. Никакъв звук не ги беше издал въпреки стръмните скали от двете страни. Орфантал видя, че малко зад ездачите пътят се уширява, с падини от двете страни на издигнатото платно: следи от старо пресъхнало езеро.
Харал дръпна юздите, извърна се назад и заповяда на каруците да се отдръпнат встрани, за да пропуснат ездачите.
Орфантал се загледа в непознатите лица. Единайсет мъже и жени, всички добре въоръжени и без опърпаното снаряжение, което би очаквал от разбойници. Непознатите не ги заговориха, но Орфантал усети как острите им погледи прецениха кервана и няколкото му пазачи. Грип до него се беше смълчал, навел почтително глава.
Неколцина носеха униформата на легиона на Урусандер, забеляза Орфантал, докато отминаваха бавно — въгленосивите полушлемове, обшити със злато, високите кожени наколенници, които толкова точно наподобяваха бронята на самия Урусандер. Знаеше го от снаряжението на дядо си, което бе оглеждал безброй пъти. Други като че ли носеха същото облекло, но навито и завързано отзад на седлата.