Ковачница на мрак

— Но водата се отдръпва — възрази Седорпул. — Силата е на Майка Тъма.

— „На бойното поле видях пуяци.“

— В смисъл, историко?

— Само че теренът вече е оспорен, жрецо. Напълно е възможно магьосник Реш да претендира за самия храм.

— Да не е посмял!

Долу жената азатанаи, средна на ръст, слаба, облечена в странно безцветно облекло, стигна до портата. Не спря и след миг се скри от погледите им. Пътят й щеше да я поведе по нисък мост до вътрешна порта, а оттам — до самата Цитадела. Двамата ездачи зад нея слязоха и я последваха, като оставиха конете си на другите монаси, които явно нямаше да влязат в двора на Цитаделата. Конните воини обърнаха, повели двата коня без ездачи, и подкараха обратно през площада в бърз тръс.

— Тези неща са извън нас — отрони Ендест Силан. — Объркан съм и се чувствам зле.

— Поддавате се на излишна нервност — каза Седорпул. — Майка Тъма не може да бъде застрашена в самото ядро на силата й.

— Не Майка Тъма е под заплаха тук — отвърна Райз; мислеше за Капло Дриим.

— Какво имаш предвид? — попита Ендест Силан.

Историкът сви рамене.

— Случайна мисъл. Не й обръщай внимание. Но разсъди над следното: някои неща намират определение само в противопоставянето. Малцина биха възразили според мен, че Мракът е нещо трудно за почитане. Какво търсим с издигането на Майка Тъма? Що за единство можем да намерим, кръжейки около място на отрицание?

— Заядливи въпроси — подхвърли с небрежен тон Седорпул.

Доловил напрежението на жреца, Райз Херат заговори отново:

— Религиозните практики възникват от прецедент в края на краищата.

— Искаш да обсъдим проблема за религиозната практика?

— Ако помага в този момент, Седорпул, то отговорът ми е да. Мисълта ми е, че всички вие жадувате за наставление. Въпреки всичката сила на Майка Тъма няма никакво предписание. Каква форма трябва да приеме ритуалът, който ще се съблюдава? Как да се постигне полагащото се умилостивяване и как дори е желано то от онази, която искате да почитате? По какъв начин изразявате покорството си? Тук са проблемите, занимаващи жречеството ни, и това е предметът на дебата.

— Възкресяването на речния бог не ни предлага никакви ценни отговори, историко. Тази вяра умря, нали?

— Имаше отхвърляне, да. Това поне е ясно. Човек трябва само да погледне настървеното обезобразяване на стените в храма, за да добие донякъде представа за яростта, обкръжавала онази криза. Но би могло да се твърди, че тъкмо осъзнаването за смъртта на техния бог е предизвикало такова яростно унищожение.

— А ако е било гузна съвест? — попита Ендест.

— Това предположение — сопна се зачервен Седорпул — не ми харесва на безброй много нива, псалт.

— Не всички мисли се изричат, за да се харесат — каза Райз. — Това не намалява цената им. Гузната съвест е могъщо чувство… да, мога да си представя как човърка лица и думи по стените. Щом богът е умрял, има причина да се попита защо. Но вярата сама по себе си явно се е оказала недостатъчна хранителна среда, тъй че не е необходимо да обсъждаме истинността й, предвид настойчивото присъствие на манастирите Ян и Йедан. Както и възкресението на същия този бог.