Ковачница на мрак

— Уведоми Шеканто, че не споделяме паниката й. И ако още веднъж си позволи да прати ценния си убиец на аудиенция с Майка Тъма, ще се погрижа главата му да бъде набучена на стената на Цитаделата, а след това и нейната.

— Ще предам посланието ви, милорд — промълви Реш, но вниманието му бе другаде.

Светлината от входа изведнъж изчезна. Миг след това Висша жрица Синтара залитна и се появи на прага. Кожата й беше с цвета на алабастър, очите й — мастиленочерни езера. Емрал понечи да й помогне, но Синтара изпъна ръка да я спре, лицето й бе изкривено в маска на злост и омраза.

— Не ме докосвай, окаяна вещице! Аз избрах своя дар! Аз го избрах!

Провря се през другите и затича по коридора.

Магьосник Реш отпусна гръб на стената със стон, като замаян от силно вино. Стисна очи и отрони:

— Тя си отиде.

Не беше нужно за Емрал да й казва повече. Мразовит въздух нахлу от светая светих в коридора. Аудиенцията беше свършила и Т’рисс бе изчезнала. Въздухът режеше жестоко, почти разяждащ от остатъците на развихрената сила.

Аномандър се обърна към мага.

— Прогонена ли беше?

Реш го зяпна стъписан.

— Нищо ли не ви дава тя? Тази скъпа ваша нова богиня?

— Може и да дава — отвърна Аномандър. — Но аз не искам.

— Не е прогонена. Времето е изкривено в светая светих — там вътре може да са си говорили дни. Няма как да се разбере. Тя донесе кръв — усетих я — донесе витр в тази зала. Милорд, не знаех… трябва да е бил вътре в нея.

Аномандър се извърна към зейналата врата.

— Оръжие?

— Не, милорд. Дар.

— Шейки — заповяда Аномандър. — Изчакайте ни тук. Висша жрица Емрал, придружете ме. — И влезе в светилището.

Емрал го последва.

Щом вратата зад тях се затръшна, Емрал веднага забеляза, че нещо се е променило. Мракът бе останал, но някак я нямаше потискащата му тежест и пред очите й изглеждаше почти прозрачен. С нарастващо изумление осъзна, че може да открои подробностите из залата.

Пред тях, неподвижна на Трона на Нощта, седеше Майка Тъма, загърната в широки черни одежди от коприна и вече чернокожа. Преобразяването стъписа Емрал, мислите й се отдръпваха от всичко, което виждаше, сякаш се взираше в колеблив и несигурен свят с очи на пияна и не можеше да го проумее.

Невъзмутим, Аномандър се обърна към трона и нещо в държането му напомни на Емрал за непочитанието, което Т’рисс бе видяла в него.

— Пострадахте ли, Майко Тъма?

Гласът й бе тих и нисък, изпълнен сякаш с умора.

— Не съм.

— Прогонихте ли я?

— Възлюбена Емрал — каза Майка Тъма, — вече стоите сама като моя Висша жрица. Синтара бе избрана и от това сега схизма заплашва всички нас. Във вярата водите ще се разделят. Това не може да бъде отменено.

Но Аномандър не се остави да бъде пренебрегнат.

— Майко, азатанаи възкреси древен бог…

— Мир има между нас. Виждаш твърде много врагове, Първи сине. Не сме застрашени отвън. Само отвътре.

— Тогава ще се справим със заплахата — отвърна той. — Но трябва да разбера какво се случи тук. Ще защитя това, в което вярвам, Майко.