Ковачница на мрак

Очите й се разшириха.

— Погледни ме! Виж какво направи тя!

— Азатанаи го е направила, не Майка Тъма. Избягала си от залата… защо?

— Ти не беше там — изсъска му тя. — Не чу ужасните неща, които каза онази жена за мен.

— Значи си избягала от срам — заключи той. — Майка Тъма не те е прогонила.

— Но и не ме защити! Собствената й Висша жрица!

— Толкова по-добре за нея, че имаше две Висши жрици — изсумтя той.

Шамарът го отпрати стъпка назад, не толкова със силата на удара, колкото с внезапното отрезвяване, което донесе. Бузата му пламна. Той изгледа жената пред себе си и въздъхна.

— „Гневът е смърт за красотата.“ Кой беше казал това? Все едно. Този ден беше тежък — градските улици наводнени в предвестие за идването на азатанаи, а ми казват, че имало лед в прохода, водещ към Залата на Нощта. А сега и ти… какво предвещават тези неща, висша жрице?

Но погледът й се плъзна покрай него към каната вино на масата. Тя пристъпи към нея, наля си бокал и го изпи на три бързи глътки.

— Прекалено ли си пиян, за да ме чукаш, Хун Раал?

„Каза жената, която току-що ме зашлеви.“

— Вероятно.

— Мъжете сте толкова жалки.

— За други неща мисля.

Тя си наля пак и се обърна към него.

— Ще ме вземе ли Урусандер?

— Като какво?

Вместо гнева, който очакваше за непредпазливия си отговор, тя се изсмя.

— Виж, това би развалило плановете ти, нали, Хун Раал? Не мислиш ли, че до гуша ми е дошло от стари войници? Нищо няма в тях, освен затъпяла нужда, а нямаш представа колко досадно е това. Не, Майка Тъма е добре дошла за него.

Той кимна рязко.

— Значи сме наясно за това. Добре.

— Бог размътва сега калта на Дорсан Рил — каза тя и зачака реакцията му, присвила очи над ръба на бокала, докато отпиваше. — Беше мъртъв, но вече не е. Кои древни закони бяха нарушени този ден?

— И това ли беше дар на жената азатанаи? Тогава нека бъдем наясно. Това не са дарове. Наводнен град? Лед в Цитаделата? Тези неща означават нападение над Куралд Галайн.

Тя сви рамене.

— Празни дрънканици.

— Едва ли. Спомена за стари войници, нали? Може да сме затъпели, но ние войниците знаем отговора на такива неща.

— Ще обявите война на азатанаи? — Тя изсумтя и го изгледа пиянски. — Дори Урусандер не е толкова глупав. Освен това жената изчезна — все едно разтвори врата в самия въздух, а после просто прекрачи. Силата на това накара Майка Тъма да се свие от ужас.

— Значи наистина сме застрашени, висша жрице.

Тя махна пренебрежително и се обърна, за да напълни бокала си.

— Нищо не можем да направим. Сега Отреклите се ще изпълзят от горите, жадни да поднесат жертвите си на бреговете на реката. Жадни да тръгнат по брега.

— И Майка Тъма позволява това?

— Тя е слаба, Хун Раал — защо се крие в мрака според теб? Защо според теб привлича тримата най-страховити воини сред знатните и ги обявява за свои чеда? И защо — обърна се към него — взе все пак лорд Драконъс в ложето си? Синовете, добре, но мъж като Драконъс е съвсем друга работа. Нищо не разбираш, Хун Раал. Ти и нелепите ти планове.