Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
— Но какво е достойно за вярата ти Аномандър? Това е вечният въпрос, нали?
— Какво е направила Т’рисс? Самият мрак е променен.
Майка Тъма отново не му отговори, а се обърна към Емрал.
— Уведомете своите сестри и братя, висша жрице. Този храм е осветен.
„Това ли беше дарът на азатанаи? Осветен от витр?“
— Майко Тъма, какво е прогонило Синтара от нас? Вярата й беше ненакърнима…
— Лесно уязвима — възрази Майка Тъма. — От амбиция и суета. Азатанаи може да види дълбоко в смъртна душа, но нищо не разбира от такт, нито от ценността на затаените мисли.
— А дарът й? — попита Емрал. — Станала е безкръвна, бяла като кост.
— Тя вече е недосегаема за мен, възлюбена Емрал. Това е всичко.
— Но… къде ще отиде?
— Това тепърва ще се види. Имам мисли… но не сега. Вие двамата стоите в присъствието на Нощта. Вече не сте заслепени от мрака и всички, които дойдат при мен, ще получат същия благослов. Още сега виждам Нощта да идва в кожата ви.
Емрал погледна Аномандър и ахна не защото видя абаносовия цвят на кожата му, а сребристата лъскавина на косата му.
Майка Тъма въздъхна.
— Винаги си ме тревожил, Първи сине. Един ден ще ти разкажа за майка ти.
— Тя не ме интересува — отвърна Аномандър. — Любовта не може да преживее липсата на спомени, а за тази жена нямам никакви.
— А не си ли бил любопитен?
Въпросът като че ли го стъписа и той замълча.
Емрал искаше да заплаче, но очите й останаха сухи, затлачени сякаш с пясък. Едва се овладя да не се обърне и да ги остави с горчивите им думи. Но нямаше да избяга като Синтара. Нямаше много суета в нея, но амбицията е друго, колкото и крива да може да е пътеката й.
Очите на Майка Тъма се бяха спрели на нея, но богинята мълчеше.
Аномандър най-сетне проговори.
— Майко, ще говорите ли с шейките?
— Още не. Но те предупреждавам, Първи сине. Не се противопоставяй на събирания на вярващи. Отреклите си изобщо не бяха без вяра — те просто отрекоха вярата си в мен. Така да бъде. Не принуждавам. Шейките ще настоят на свой неутралитет по въпросите на държавата.
— Тогава ги обявете за врагове! — Викът на Аномандър отекна в залата и в него имаше възмущение и гняв.
— Нямам врагове — отвърна тя със спокоен глас. — Аномандър. Спечели този мир за мен. Това е всичко, за което моля.
Той изсъска безсилно.
— Аз съм воин и разбирам само от кръв, Майко. Не мога да спечеля онова, което първо трябва да унищожа.
— Тогава, преди всичко, Първи сине, не вади меч.
— С какво Синтара представлява заплаха? — настоя той. — Що за схизма може да създаде? Кадърът й е малък — жрици и няколко шпиони между слугите. Шейките няма да я приемат.
— Дарът, който вече носи, ще й привлече поддръжници.
— Тогава нека да я задържим, да хвърлим нея и пасмината й в килия.
— Дарът не може да бъде окован, Първи сине. Виждам как на двама ви е трудно да разберете, но схизмата е необходима. Раната трябва да се отвори, за да може да бъде изцелена.
— А Драконъс?
Майка Тъма застина на трона, а въздухът в светая светих изведнъж запращя от студ.
— Сега ме остави, Първи сине.
— Без него ми поставяте невъзможна задача — настоя Аномандър.
— Върви.
Пътят пред него наистина бе невъзможен и Емрал успя да види мрачното осъзнаване на това в тъмните очи на Аномандър. Той се обърна и закрачи отривисто към изхода.
Главата на Емрал се замая. Въздухът захапа гърлото и дробовете й.
Майка Тъма заговори:
— Възлюбена Емрал… веднъж зададох на Кадаспала един въпрос. Видях в очите му, че той знае този въпрос, сякаш много отдавна е разкъсвал собствената му душа. Но при все това не можа да ми даде никакъв отговор.
— Майко Тъма, какъв беше въпросът?
— Какъвто трябва да се зададе на художник, творец на портрети, чийто талант се намира не в ръцете, а в очите му. Попитах го: как рисува човек любовта?
„Той е знаел въпроса. Задавал го е на себе си.
Но е нямал отговора.“
— Знаеш ли — продължи Майка Тъма. — Когато можеш да виждаш в мрак, нищо не е скрито.
Ако сега заплачеше, сълзите щяха да замръзнат на бузите й и да прогорят белези. За да ги видят всички.
— Нищо — добави след това Майка Тъма. — Освен самия мрак.
Полупиян, Хун Раал зяпна белокожата жена, нахлула със залитане в стаята му. Видя страха и гнева, борещи се в очите й, ала това, което го завладя, беше алабастровата белота на лицето й. Дори Силхас Руин не притежаваше такава чистота. Заговори с усилие.
— В-висша жрице, какво е станало с вас? Станали сте неустоима… какъв нов дар на магия е открила Майка Тъма?
— Прокудена съм, глупако! Прогонена съм от Нощта! Не беше нейно дело — азатанаи каза, че може да погледне в душата ми. Видя ужасни неща… — Синтара извърна лице и чак сега той видя, че трепери. — Пресегна се към мен. Имаше светлина. Ослепителна светлина!