Ковачница на мрак

Но не беше имало никакво колебание от страна на Андарист или Силхас. Вярата им, че брат им знае какво прави, бе изумителна, предвид обстоятелствата.

„Синове на баща си.

Но недостатъци от майката… моля се да няма.“

— Е, просто ще стоим тук ли? — настоя Синтара.

— Вие не сте нужна — отвърна й Аномандър. — Скрийте се при Майка Тъма.

— Каните ме на лична аудиенция с нашата богиня? — усмихна се самодоволно Синтара. — Ще приема, разбира се. — Махна пренебрежително на всички с бледата си ръка. — Да оставим всякакво благоприличие тук навън, в коридора, естествено. Ще остана над това неудобство, след като, изглежда, само аз разбирам положението на Висша жрица.

— На колене ли ще да е то, Синтара?

Въпреки баграта на лицето й и въпреки сумрака в коридора Синтара видимо пребледня. Гняв лумна в очите й и тя се обърна рязко и закрачи към вратите. Миг след това вече бе вътре. Щом екът на затварящата се врата заглъхна по коридора, Емрал поклати глава.

— Няма да забрави тази обида, лорд Аномандър. А въпреки цялата й суетност не мислете, че е безвредна.

— Беше неразумно — призна Аномандър. — Само че тук не аз рискувам да си навлека гнева й, а вие. За което приемете извиненията ми.

— Не е нужно, милорд. Рязала съм и по-надълбоко много пъти.

— Все пак насаме, несъмнено.

Тя сви рамене.

— При всичките шпиони в този двор се съмнявам, че „насаме“ изобщо съществува.

— В това е опасността от тъмнината — каза Аномандър. — Стане ли невидим, светът е изкусен към интрига.

— Не е лесно да изваеш вяра от светска амбиция, милорд. Раждането на всяка религия неизбежно е буен процес.

— Щеше да е по-кротък — каза Аномандър, щом звукът от влизащи хора в другия край на коридора стигна до тях, — ако Драконъс беше тук.

И толкова лесно, само с една своя фраза успя да изтръгне света изпод нозете й. Тя не му отвърна — не можеше повече да се довери на собствения си глас.

„Не вдигай огледало, за да не би да не харесаш това, което ще видиш.“