Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката
Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката

Электронная книга - «Непознати във влака. Дълбока вода. Крясъкът на кукумявката». Краткое содержание книги:

Патриша Хайсмит (родена в 1921 г.), „легендарната мизантропка“, е може би най-странното „дете“ в семейството на авторите на криминална литература в САЩ. Защото нейните романи не се вместват в традиционната представа за криминалния жанр. В клаустрофобичния и ирационален свят на творбите й престъпникът е предварително известен, поради което обичайната мотивация на разследването от само себе си отпада. Но Патриша Хайсмит е встрастен, макар и хладнокръвен, спелеолог на черните бездни в съзнанието на индивида и в буржоазното общество тя търси не извършителя на престъплението, а причините, довели до него — обществени и психологически. В скритата динамика на това издирване писателката рисува една картина на повсеместна грозяща опасност — общността в западния свят, привидно спокойна, безгрижна и нормална, с равнодушието, безпричинната омраза и ограничеността си нанася трайни поражения в психиката и съзнанието на обикновени хора, които водят до престъпност.
1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 315
Перейти на страницу:

— Какво има тук за разбиране? Един господ знае какво ти се върти в главата!

Безсмислено беше да й изтъква, че от две седмици се вижда само с Чарли де Лайл и само за него приказва. Безсмислено и неудобно бе да й обръща внимание, че дори Трикси е разбрала и вече е приела нещата. Една вечер съвсем неотдавна, когато се прибра преди Мелинда, Трикси с пълно безразличие му каза:

— Сигурно е при Чарли. Нямаше я вкъщи, когато си дойдох.

Заболя го — дори повече, отколкото от погледа, с който Трикси изучаваше Чарли оная вечер. Спомни си как влезе в хола с двете чаши уиски и я видя, седнала върху страничната облегалка на фотьойла, да гледа Чарли с широко отворени очи, пълни с любопитство, разбиране и все пак с отчайваща безпомощност, сякаш чувствуваше, че това е мъжът, който ще заеме мястото на Ралф, че отсега нататък ще го вижда много често независимо дали й харесва, или не, независимо дали се отнася към нея добре, или не. Този спомен го преследваше. Даваше си сметка, че точно тогава подозрението му беше прераснало в абсолютна увереност. В своята невинност Трикси интуитивно бе проумяла онова, което той само подозираше.

Шеговито подхвърли:

— Колко жалко, че съм женен за тебе, нали? Ако никога не се бяхме виждали и изневиделица те срещнех, сигурно щеше да ми се усмихне щастието. Пари имам, не изглеждам особено зле, мога да говоря за куп интересни неща…

— За охлюви и дървеници например.

Мелинда се приготвяше за следобедната си среща с Чарли: стегна талията си с колана, който Вик й беше подарил, а на врата си върза шалчето, което толкова внимателно беше избрал.

— И охлювите, и много други неща ти бяха интересни, преди съвсем да затъпееш.

— Благодаря. Аз съм си много добре, ами гледай ти да не затъпееш.

Беше събота. Искаше му се да отидат тримата до Евър Лейк и да се поразходят по езерото — той и Мелинда с лодка, Трикси — с кануто си. Само в събота и недели можеха да заведат Трикси на езерото, а на нея толкова й харесваше. И на Мелинда й беше приятно — допреди две-три седмици. Тая събота обаче тя излизаше с Чарли. Просто щели да направяте една обиколка из околността. Но нямаше да вземат Трикси.

— Може да не съм си вкъщи, като се върнеш — рече Вик.

— Нима? Къде ще ходиш?

— Може да отидем с Трикси при Блеър Пибоди.

— Аха. — Изглежда, изобщо не го беше чула. — Е, довиждане, Вик — рече му на излизане. — Приятно прекарване с Блеър.

Остана в хола, заслушан в заглъхващото боботене на колата й. Не трябваше да казва това за затъпяването. Каква полза да я обижда. Съжаляваше. По-добре да беше приел всичко отгоре-отгоре, сякаш нямаше какво да го възмущава, сякаш изобщо нямаше място за възмущение, и навярно след една-две седмици Чарли щеше да й втръсне. Ако се издаде, че Чарли му е противен, тя със сигурност ще хукне подир него само и само да го ядосва. Налагаше се изцяло да промени тактиката си, да се държи отново като симпатяга. Невъзможно беше Мелинда да не вижда, че Де Лайл не е нито хубав, нито забавен, освен когато е пред пианото. Но трябваше да признае, че поведението на симпатяга спрямо Джо-Джо и Ралф Гоздън не беше го довело доникъде. Представи си как Мелинда ще помъкне Чарли на гости у приятелите им положително и това щеше да стане и срамът да се покаже пред хората с нищожество като Чарли му се виждаше пряко сили. Пък и всеки би разбрал, че Мелинда се е хванала с първия попаднал й подръка мъж, след като случаят с Макрей се изясни. Всеки би разбрал, колкото и да се преструва на безразличен, че той е отвратен и безпомощен да се бори, щом като е измислил историята за Макрей, за да се справи с любовниците на жена си.

Направи усилие да се опомни. Какво му оставаше, ако не бъде внимателен и любезен с Де Лайл? Унижението, че Де Лайл заслужава гнева му. Унижението, че прекратяването на тая връзка би го удовлетворило. Не, това не беше в стила му. Най-добре е да се държи приветливо и учтиво, независимо от хода на събитията. Имаше вероятност да загуби, да му се подиграват и присмиват, но в противен случай сто на сто щеше да загуби, да загуби уважението на Мелинда и себеуважението си, прекратил или не връзката й.

Не отидоха у Блеър Пибоди. Джени Питърсън се обади да пита Трикси удобно ли е да й дойде на гости и понеже видя, че Трикси ще е не по-малко доволна да поиграе с нея край къщата, Вик реши да си останат у дома и да прекара следобеда, като почете за Тиберий.

Питърсън докара дъщеря си и Вик поприказва с него десетина минути пред къщата. Той беше русокос здравеняк, който правеше приятно впечатление с откритото си и скромно държане. Беше донесъл цяла кошница пресни домашни понички. Трикси и Джени грабнаха по една във всяка ръка и рукнаха нанякъде, а Вик и Питърсън заговориха, дъвчейки, за хортензиите пред къщата, които бяха потънали в цвят. Питърсън посадил хортензии неотдавна и явно нямало да цъфнат тая година, след като досега не били цъфнали.

1 ... 133 134 135 136 137 138 139 140 141 ... 315
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)