Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Герасимов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на мрака. Възходът на търговеца принц». Краткое содержание книги:
— Значи ние сме жертвеното месо за атаката на стените — каза Калис след кратко мълчание.
— Така изглежда — отвърна Праджи.
Ерик се обърна към другарите си и попита тихо:
— Месо за стените?
— Първите, които атакуват крепостните стени, момче — обясни му с нисък глас Биго, така че офицерите да не могат да го чуят. — Ще те „хвърлят“ срещу стените.
— Първите дружини, които атакуват стените, губят най-много хора — добави Луис.
— Трябва да бъдем нащрек — каза Калис. — Би трябвало да се промъкнем по-близо до тази Изумрудена кралица и да открием това, което наистина ни трябва. Ако това означава, че трябва да минем първи през крепостните врати или през стената, за да докажем цената си, ще трябва да го сторим. А след като разберем това, което ни трябва, ще му мислим как да се измъкнем от тази проклетия.
Ерик се отпусна на постелките си и подложи ръце под главата си. Наблюдаваше как облаците се движат над главата му от лекия следобеден ветрец. Щеше да бъде нощен караул, така че трябваше да си почине.
Но мисълта, че първи ще атакува стената, отново и отново го пробуждаше. Вече беше убил четирима, при три различни обстоятелства, но никога досега не беше участвал в битка. Безпокоеше се да не сбърка нещо.
Още разсъждаваше за предстоящото голямо сражение, когато Фостър дойде при него и го срита, за да поема дежурството. Ерик се изненада, като разбра, че вече е нощ. Беше потънал в размисли и неусетно бе задрямал, докато слънцето залязваше. Стана, взе щита и меча си и закрачи към реката, за да пази спящите от някаква беда.
Помисли си с ирония, че беше караул сред една армия, която би се хвърлила незабавно срещу Пурпурните орли на Калис, ако разбереше истинската им цел, и че са едва на стотина километра от непознатия противник. И все пак трябваше да стои на пост и той изпълняваше заповедта.
Накор стоеше на края на тълпата и наблюдаваше как свещеникът вдига мъртвата овца. Сааурските воини, които бяха по-близо до огъня, нададоха приветствени възгласи — дълбоко гърлено съскане, което отекваше в нощта като хор на разярени дракони. Хората зад кръга на гущерите наблюдаваха впечатлени тези ритуали, напълно непознати на всички освен на сааурците. Много мъже правеха молитвени знаци към собствените си богове и богини.
Беше започнала голяма тържествена церемония и Накор свободно се движеше между различните дружини. Беше видял много неща и едновременно бе доволен и ужасен. Доволен, че бе разкрил няколко ключови елемента от загадката, което несъмнено щеше да помогне на Калис да реши какво да прави, и ужасен, защото през дългия си живот никога не беше виждал стълпотворение на толкова зли и лоши хора.
Сърцето на армията бяха сааурците и голяма дружина мъже, които се наричаха Избраната гвардия. Както едните, така и другите носеха изумруденозелени превръзки на ръкавите и зелени ленти, вързани около главите. Жестокостта им личеше ясно. Накор огледа тези, които стояха близо — единият дори имаше гердан от човешки уши. Слуховете сред войниците говореха, че това били най-бесните, най-опасните и отчаяни мъже в армията от зли сили. За да се присъедини към редиците им, човек трябваше да е минал през няколко войни и да се е отличил с най-тъмни и многобройни жестокости. Говореше се, че последният акт за приемане е ритуален канибализъм. Накор не се и съмняваше. Той беше посещавал човекоядците на островите Скашака още преди много години и разбираше, че тези мъже, събрани тук, са свикнали с действия, които биха възмутили и повечето канибали.
Накор кимна и се поклони на мъж, покрит с татуировки, който притискаше едно момче плътно до себе си. Момчето носеше железен нашийник и очите му имаха празния поглед на упоен с някаква отрова. Мъжът изръмжа на Накор, който се усмихна още по-весело, и отмина.
Накор се опитваше да се промъкне през тълпата, за да може да намери удобна точка за наблюдение към павилиона на Изумрудената кралица. Странна енергия се носеше с нощния вятър и непознати отзвуци на далечна магия се долавяха между звуците на песнопенията; Накор почти стигна и се досещаше кого и какво ще види сега.
Но все още не беше сигурен, а без това не можеше да се върне при Калис от другата страна на реката и да му каже какво трябва да прави. Единственото, в което беше уверен, бе, че трябва да се върне в Крондор и да предупреди принц Николас, че това, от което се бе страхувал, е станало в тази далечна земя и че са освободени ужасни сили. Във въздуха тегнеше миризма, долавяща се в древната магия на пантатийците.
Като погледна към небето, Накор подуши и миризма на демони в облаците, все едно че щеше да вали. Поклати глава.