Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Здравей, Юсуф.
— Познаваш ли го? — удиви се Дравич.
— Всъщност — каза Саиф ал-Таар — това е малкият ми брат.
Тичаха през лагера. Прибягваха от палатка до палатка и се насочваха към лявата дюна, както им беше казал Халифа. Даниел водеше, Тара го следваше; възбудата от бягството поне за момента притъпяваше болката в цялото й тяло.
Спряха в северния край на лагера. Отпред се простираше огромният кратер на разкопките, неподвижен и безмълвен в просветляващото утро, с купчини артефакти, разпръснати по земята като останки от някаква безумна самолетна катастрофа. Постовете по върха на дясната дюна се виждаха, но те гледаха на изток към изгряващото слънце. Тези над главите им не се виждаха зад билото.
— Е? — каза Даниел.
— Давай.
Тръгнаха отново, долепени за дъното на склона; пирамидалната скала се издигаше пред тях. С всяка отдалечаваща ги от лагера крачка Тара имаше чувството, че малко по малко насилват късмета си. Не се беше молила от години, от дете. Сега, без дори да си дава сметка, започна да шепне — молеше се на която сила я чува, да ги опази, да им позволи да се измъкнат.
— Моля те, нека не ни видят — прошепна. — Моля те, нека не ни видят. Моля те, нека не ни видят.
Помогна за следващите петдесет метра. Но тогава, в момента, когато се изравниха с кратера, отгоре долетя вик и някой стреля по тях.
— Мамка му! — изсъска Даниел.
Към крясъка се присъединиха други гласове и още стрелба. Четиридесет чифта очи се обърнаха към тях. Даниел се извърна, стреля и изкрещя:
— Назад! Връщаме се назад.
— Не!
— Няма къде да се скрием!
Той сграбчи ръката й и я потегли натам, откъдето бяха дошли. От двете им страни мъже скачаха от дюните и стреляха бясно. Куршуми свистяха край главата на Тара, забива-; ха се в пясъка, в сандъците и в античните предмети. Даниел изстреля още един откос, след което се озоваха обратно сред палатките и за миг се изгубиха от погледите на преследвачите си сред лабиринта от брезент.
— Ами сега? — прошепна без дъх Тара.
— Не знам. Не знам.
Гласът му беше отчаян.
Затичаха се през палатките и оборудването. Виковете зад гърбовете им ставаха все по-силни. И тези отпред. Приклещваха ги. Нямаше накъде да бягат. Ушите на Тара писнаха от страх. Погледът й се замъгли.
Заобиколиха една палатка и пред погледите им се изпречи пустинен мотоциклет. Втурнаха се към него. Ключовете висяха на запалването. Без да каже дума, Даниел й метна автомата, възседна мотоциклета и ритна стартера. Двигателят изкашля, но не запали. Той ритна отново. Нищо.
— Хайде! — изкрещя. — Пали, копеле!
Крясъците вече се чуваха съвсем наблизо — приближаваха се като затягаща се примка.
Почти като в треска Тара вдигна автомата пред себе си и започна да стреля: оръжието подскачаше диво в ръцете й, пороят куршуми дупчеше брезент и дърво. Тя отпусна пръста си, после стреля отново, в другата посока, като изпразни пълнителя докрай. Върху магазинника беше прикрепен още един пълнител; тя извади празния, хвърли го и сложи другия. Мотоциклетът изрева.
— Качвай се! — изкрещя Даниел.
Тя скочи зад него и ръката му завъртя газта още преди да се е стоварила върху седалката. Изпод задното колело изхвърча струя пясък и мотоциклетът полетя напред. Някаква фигура се опита да им препречи пътя, но Даниел вдигна крак и я ритна. Други фигури заприиждаха отпред и отстрани и Тара стисна Даниел за кръста с лявата си ръка, притвори очи, сякаш това можеше по някакъв начин да я предпази, и започна да стреля, без изобщо да е сигурна уцелва ли някого. Някъде наблизо се чу експлозия и някакъв мъж в пламтяща роба залитна в периферното й зрение.
Носеха се в див зигзаг между палатките, на една посока, на друга, хлъзгаха се, поднасяха; накрая изскочиха от северния край на лагера и се понесоха към възвишението, върху което бяха стояли в нощта, когато беше намерена армията. От всички страни към тях се стичаха фигури в черни роби. Даниел намали, огледа се и завъртя отново газта. Дръж се!
Понесоха се право към възвишението. Мъжете се поколебаха, но после побързаха да се разпръснат. Като разбра какво се готви да направи Даниел, Тара хвърли автомата и го сграбчи здраво с две ръце през кръста.
— Няма да успееш! — изкрещя в ухото му.