Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
Той ги погледа още миг, след което прехвърли вниманието си към лагера, тъкмо навреме, за да види светлокосата жена, която изчезна в палатката точно в центъра. Отбеляза мястото й, между редицата варели и пирамидата от бали слама, и започна да се спуска по склона. През това време отдолу долетя глас по високоговорител: „Аллах у акбар! Аллах у акбар!“
Призивът за утринна молитва. Той ускори крачка и уви шала около лицето си.
Вълна от хора се спусна през лагера и се събра на равното място в южната му част. Всички застанаха в редици и се обърнаха на изток. Саиф ал-Таар също тръгна с тях, но в края на лагера сви и влезе в една палатка с антена отгоре. Когато влезе, един мъж се надигна, но Саиф ал-Таар му махна да си седне на мястото пред тежкия радиоапарат.
— Хеликоптерите?
Мъжът му подаде един лист.
— Току-що излетяха.
— Някакви проблеми?
— Не. Ще се върнат до един час.
— Ами патрулите? Нищо ли няма?
Мъжът поклати глава.
— Дръж ме в течение — каза Саиф ал-Таар и излезе.
Тълпата беше оредяла — последните бързаха към мястото за молитви, оставяйки лагера празен. Постовете бяха останали по местата си, но също се бяха обърнали на изток и бяха навели глави. Той ги огледа — черни точки, накацали по дюните като лешояди, след което се обърна и пое обратно през лагера. Напевът на молитвата се понесе във въздуха като вятър.
Стигна до палатката си и отметна покривалото. Наведе се да влезе, но изведнъж замря и раменете му се напрегнаха. Обърна се бавно и обходи с поглед околните палатки. Отстъпи крачка назад, огледа сенчестия лабиринт от брезент и оборудване, но не видя нищо. След миг поклати глава, обърни са и излезе. Покривалото се спусна след него.
Близо до либийската граница
Двадесетте хеликоптера летяха ниско, следвайки терена на пустинята като лешояди, оглеждащи пясъците. Един летеше малко по-напред от останалите, а другите следваха всяко негово движение, докато се издигаше и снижаваше, наляво и надясно в идеална хореография на гюлета. Бяха големи машини, тежки, с тумбести корпуси, които някак не съответстваха на грациозните им движения. В пилотските кабини едва се различаваха човешки силуети. Изпреварваха зората и раздираха тишината. Небето бавно почервеняваше.
40
Западната пустиня
Халифа се кри зад купчина варели с гориво, докато лагерът не опустя напълно. След това бързо тръгна между купчините оборудване и палатките — търсеше онази, в която беше влязла жената. Разполагаше с петнайсет, максимум двайсет минути.
Отгоре, от високото, планът на лагера му се беше сторил съвсем ясен. Сега, долу, се ориентираше по-трудно. Всичко изглеждаше едно и също и ориентирите, които си беше набелязал — редицата варели с гориво и балите слама — не се виждаха никъде. Надникна в няколко палатки, но вътре нямаше никого. Тъкмо започваше да се отчайва, когато излезе иззад купчина наредени един върху друг варели и видя течно пред себе си, до купчината бали, палатката, която търсеше. Изръмжа от облекчение, затича се към нея, вдигна покривалото и нахлу с вдигнат за стрелба пистолет.
Не беше нужно, защото пазача, когото очакваше да види, го нямаше. Жената също не беше тук. Имаше само една-единствена фигура — мъж, коленичил с гръб към входа и долепил чело до земята. Халифа понечи да излезе, защото осъзна, че пак е объркал палатката, но нещо го спря. Лицето на мъжа не се виждаше, нито пък кой знае колко от тялото му под безформената роба. Но по някакъв начин той разбра. Това беше Саиф ал-Таар. Халифа вдигна пистолета с пръст на спусъка.
Дори да беше забелязал полицая, мъжът не даде никакъв признак за това и продължи да се моли. Пръстът на Халифа се напрегна върху спусъка и натисна бавно, докато не останаха частици от милиметъра до изстрела. От това разстояние нямаше как да не улучи. Стори му се, че вътрешността на палатката кънти от биенето на сърцето му.
Мъжът се изправи, каза молитвата си и коленичи отново. „Едно движение на пръста — помисли си Халифа, — само толкова.“ Едно движение и човекът пред него щеше да е мъртъв. Помисли си за Али, вдигна леко пистолета и го насочи в тила на мъжа. Пое си дълбоко дъх и прехапа устни, след което свали оръжието, махна пръста си от спусъка, отстъпи и излезе от палатката.