Изгубената армия на Камбиз
- Автор: Сассман Пол
- Серия: Юсуф Халифа [bg] #1
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгубената армия на Камбиз». Краткое содержание книги:
— Инша-Аллах. Тръгвайте.
Тримата се промъкнаха през отвора. От другата страна Тара се обърна, наведе се към Халифа и го целуна бързо по двете бузи.
— Благодаря ви.
Той кимна и я побутна да тръгва.
— Съжалявам за баща ви, госпожице Мъдрей. Веднъж посетих една негова лекция. Невероятна личност. А сега тръгвайте, моля ви.
Тя го погледна в очите. След това двамата с Даниел се затичаха между палатките. Халифа ги проследи с поглед, докато не се скриха, обърна се и бързо пое в обратната посока.
Насочи се към южния край на лагера, като от време на време спираше и се заслушваше в напева на молитвата, преценявайки колко време му остава. Няколко минути. Не повече. Над билото на източната дюна се беше появила прозрачна ивица розова светлина, която непрекъснато се разширяваше и малко по малко надмогваше блясъка на лампите.
Вървя, докато не стигна мястото, където палатките оредяваха и се сменяха с купища оборудване. На петдесет метра по-нататък редиците мъже бяха коленичили върху пясъка и шепнеха молитви. Той се промъкна зад една купчина сандъци и се огледа да намери начин да предизвика диверсия.
Наблизо имаше няколко бали слама, а зад тях самотен варел с нафта. Той огледа дървените сандъци зад себе си. Върху всеки имаше знак с череп и кръстосани кости. Отиде при варела и разви капачката му. Горивото започна да се излива. Нафта, точно както си мислеше. Хвана варела и го наклони. Струята потече към най-близката бала. Той я напои добре, завлече я до сандъците и я подпря до един. Направи същото още два пъти. Робата и обувките му се намокриха с нафта.
Тъкмо оставяше третата бала, когато внезапна глъчка му каза, че молитвата е приключила. В същото време някой изкрещя от върха на дюната. Халифа си помисли, че са го забелязали, и се извърна с пистолета в ръка. Откъм другия край на лагера се чуха изстрели и той разбра, че са забелязали не него, а Даниел и Тара.
— Фар! — изсъска. — Мамка му!
Обърна се към подгизналата от нафта слама, бръкна в джоба си и извади запалката си. Стрелбата се засили. Отпред също настана раздвижване — молещите се развалиха редиците и се втурнаха към лагера. Той клекна и поднесе запалката към една от балите.
— На твое място не бих го направил.
Гласът дойде иззад гърба му.
— Пусни запалката и стани. Без резки движения.
Халифа за миг остана неподвижен, светът сякаш се сгъсти около него, след това затвори очи, пое си дъх и завъртя колелцето на запалката. Изщракване, искра, но не и пламък. Два куршума вдигнаха облачета пясък край него.
— Казах, пусни запалката. Няма да повтарям.
Халифа се предаде — разтвори пръсти и остави запалката да падне.
— Стани и се обърни — нареди гласът. — Бавно. И си вдигни ръцете.
Детективът направи каквото му заповядваха. На десет метра от него, с автомат в ръка, стоеше Дравич.
— Нещастник — изръмжа германецът.
Изведнъж навсякъде се изпълни с хора. Дравич извика и трима хванаха Халифа и го натиснаха да коленичи.
— Значи това е нашият смел полицай, така ли? — каза гигантът и пристъпи към него. — Нашият малък Омар Шариф.
Вдигна ръка, удари го през устата и му сцепи устната.
— Какво си въобразяваш бе? Че ще ни арестуваш тука с голия си гъз ли? Че ти си бил много по-тъп, отколкото те мислех.
Халифа не каза нищо, само го изгледа. По брадичката му се стичаше кръв. Стрелбата се беше засилила още повече. Един мъж дотича, каза нещо на Дравич и той погледна към Халифа и изръмжа:
— Ще си платиш за това. Прескъпо ще платиш.
Махна на един от мъжете, който вдигна запалката на Халифа и му я подаде. Гигантът я взе, наведе се напред и задуши въздуха с разширени ноздри.
— Охо, на какво мирише тука? Що за странен аромат по прекрасните ти одежди? Да не би пък да е нафта?
Ухили се садистично. Мъжете се разсмяха.
— Май сме се олели, а!
Той се отдръпна леко, поднесе запалката към гърдите на Халифа и завъртя валячето. Жълтеникавият пламък изскочи.
— Въпрос на сръчност, нали разбираш. Всичко е до палеца.
Заразмахва пламъка напред-назад, като го приближаваше псе повече и повече до напоения с нафта плат. Халифа се опита да се освободи, но мъжете от двете му страни го държаха здраво. Пламъкът почти облизваше робата му.
— Спри! Спри веднага!
Гласът долетя иззад тълпата, остър и властен. Дравич изви очи нагоре, измърмори нещо, отдръпна запалката и отстъпи назад. Кръгът от хора се разтвори, за да пропусне Саиф ал-Таар. Той остана на място, загледан в Халифа, след което пристъпи напред, спря пред детектива и го погледна.