Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
- Къде е тя? - попита Мат, докато оглеждаше спалнята. Чаршафите на леглото бяха разбъркани - изобщо не си представи розови панделки, вързани за таблата, - но Тюон я нямаше никаква.
- Навън - каза Селусия.
- Навън?! Посред нощ?
- Да. Време, когато само убийци биха дошли на гости. Имаш късмет, че не улучих, Матрим Каутон.
- О, изобщо не се притеснявай. Нищо че си й телохранителка.
- Не съм. - Селусия скри арбалета някъде в халата си. - Аз съм со’джин на Императрицата, дано да живее вечно. Аз съм нейният Глас и нейната Истинореча.
- Прекрасно. - Мат пак погледна леглото. - Служиш за примамка, така ли? Лежиш в леглото й? С готов арбалет, ако се опитат да се промъкнат убийци?
Селусия не отвърна.
- Е, къде е тя? - настоя Мат. - Кървава пепел, жено! Говоря сериозно. Генерал Галган лично е наел хора да я убият!
- Това? Притеснен си за _това_?
- Адски вярно. Притеснен съм, да.
- Изобщо не се притеснявай от Галган - каза Селусия. - Твърде добър войник е, за да изложи на риск сегашните ни усилия за стабилизиране. Криса е тази, от която трябва да се притесняваш. Доведе трима наемни убийци от Сеанчан. - Селусия погледна към вратата на балкона и Мат едва сега забеляза на пода петно, което можеше да е от кръв. - Залових двама досега. Жалко. Предположих, че ти си третият. - Изгледа го, сякаш преценяваше - напук на всякаква логика - дали по някакъв начин не би могъл той да е убиецът.
- Ти си побъркана - рече Мат, придърпа шапката си и взе ашандарея. - Отивам при Тюон.
- Това вече не е името й, дано да живее вечно. Известна е като Фортюона. Не бива обаче да се обръщаш към нея с никое от тези две имена, а само с „Превисша” или „Превелика”.
- Ще я наричам както си реша - заяви Мат. - Къде е тя?
Селусия го изгледа на кръв.
- _Не съм_ убиец.
- Знам, че не си. Мъча се да реша дали ще й хареса, ако ти кажа къде е.
- Аз съм съпругът й все пак, нали?
- Шшт. Току-що се опита да ме убедиш, че не си убиец, а сега се изкарваш съпруг? Глупав човек. В дворцовите градини е.
- Но сега е…
- … посред нощ. Да, знам. Тя не винаги се… вслушва в логиката. - Мат долови в тона й нотка на отчаяние. - Цяло отделение от Гвардията на Смъртната стража е с нея.
- Не ме интересува, ако ще самият Създател да е с нея - сопна се Мат и тръгна към балкона. - Ще я накарам да седне и ще й обясня някои неща.
Селусия го последва, подпря се на рамката на вратата и го изгледа скептично.
- Е, може да не я накарам да седне всъщност. - Мат надникна към градините долу. - Но ще й обясня - логично, - че не може просто така да тръгне и да обикаля по нощите. Най-малкото ще й спомена за теб. Кръв и кървава пепел! Наистина сме доста нависоко, нали?
- Нормалните хора използват стълби.
- И последният войник в града ме търси - каза Мат. - Мисля, че Галган иска да ме премахне.
Селусия присви устни.
- Не знаеше ли за това? - попита я Мат.
Тя помълча, после поклати глава.
- Не е невъзможно Галган да иска главата ти. При нормални обстоятелства Принцът на Гарваните щеше да му е съперник. Той е пълководец на армиите ни, но тази задача често се възлага на Принца на Гарваните.
Хм. Принцът на Гарваните.
- Не ми напомняй за това, ако обичаш. Мислех, че беше титлата ми, докато бях женен за Щерката на Деветте луни. Не се ли е променило при издигането й?
- Не - отвърна Селусия. - Още не.
Мат кимна. Въздъхна, погледна надолу и стъпи на перилото.
- Има и друг път - спря го Селусия. - Ела, преди да си си счупил тъпата глава. Още не знам какво иска тя от теб, но едва ли включва да се пребиеш до смърт.
Мат с благодарност скочи от перилото и я последва в стаята. Селусия отвори един гардероб, а после задната стена към тъмен коридор навътре в дървото и камъка на палата.
- Кръв и кървава пепел! - изруга Мат, щом пъхна главата си вътре. - И това си е било тук през цялото време?
- Да.
- Оттук трябва да е влязло - промърмори той. - Това трябва да го запушите, Селусия.
- Направих нещо по-добро. Когато Императрицата - дано да живее вечно - спи, спи на тавана. Никога не ляга в тази стая. Не сме забравили колко лесно беше убита Тилин.
- Хитро. - Мат потръпна. - Намерих съществото, което го направи. Няма да разкъсва повече гърла. Тилин и Нейлсийн може да потанцуват заради това. Сбогом, Селусия. Благодаря ти.
- За прохода ли? Или защото не можах да те убия с арбалета?