Спомен за светлина
- Автор: Джордан Роберт, Сандерсон Брендон
- Серия: Колелото на времето #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-400-0
- Переводчик: Валери Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Спомен за светлина». Краткое содержание книги:
Но беше някакво начало.
„Спомен за светлина” е Последната битка, Тармон Гай-дон, в целия й блясък и страховито великолепие. Светът е на косъм от унищожението и се крепи на избора на един-единствен човек: Ранд ал-Тор, Преродения Дракон..
Пот запълзя по челото му като мравки по мравуняк, щом се измъкна на парапета, издърпа се нагоре и се закатери към четвъртия етаж. Ашандареят от време на време го перваше отзад по краката. Лекият вятър донесе миризмата на море. Нещата винаги миришат по-добре, когато си нависоко. Може би е защото главите миришат по-добре от краката.
„Тъпа мисъл”, каза си Мат. Каквото и да е, стига да не му мисли за височината.
Вече виждаше балкона на Тилин. Единия, разбира се - покоите й имаха няколко. Този към спалнята й, не откъм дневната. Онзи беше към площада Мол Хара, а ако се катереше там, щеше да изпъква като муха по бял пудинг.
Погледна отново нагоре към покрития с железен ажур балкон. Винаги се беше чудил дали би могъл да се изкатери до него. Определено беше размислял дали да се _спусне_ от него.
Е, нямаше да е глупак и да опитва отново такова нещо, това беше сигурно. Само този път, и то с неохота. Матрим Каутон знаеше как да си пази врата. Не беше живял толкова дълго, поемайки глупави рискове, с късмет или без късмет. Ако Тюон искаше да живее в град, където началникът на армиите й се опитва да уреди убийството й, това си беше неин избор.
Точно така. Щеше да се изкатери и да й обясни с много разумен тон, че трябва да напусне града и че този генерал Галган е изменник. После можеше най-спокойно да си тръгне и да поиграе на зарове. Точно затова беше дошъл в града в края на краищата. Ако Ранд беше горе на север, където бяха всички тролоци, Мат искаше да е колкото се може по-далече от него. Мъчно му стана за Ранд, но всеки здравомислещ човек щеше да разбере, че изборът на Мат е единственият правилен. Вихрушката от цветове започна да се оформя, но той бързо я прогони.
Разум. Щеше да е много разумен.
Запотен, със схванати ръце, Мат измърмори няколко ругатни и се издърпа на балкона на четвъртия етаж. Едно от резетата на железния параван тук беше разхлабено, както беше още докато живееше в палата. Бърза работа с малката телена кука, и готово. Влезе в затворения балкон, смъкна ашандарея и легна на гръб задъхан, сякаш беше тичал по целия път от Андор до Тийр.
След няколко минути се изправи и надникна през отключения параван от четирите етажа надолу. Почувства се доста горд от катеренето.
Вдигна ашандарея и отиде до вратите на терасата. Тюон несъмнено щеше да се е преместила тук, в покоите на Тилин. Бяха най-хубавите в палата. Открехна леко вратите. Щеше само да надникне и…
Нещо изфуча от сенките пред него и се натресе във вратата точно над главата му.
Мат залегна, превъртя се и извади нож с едната ръка, а с другата стисна ашандарея. Вратата изскърца и зейна от силата на стрелата на арбалета, забита в дървото.
Селусия се появи само след миг. Дясната страна на главата й беше обръсната до голо, лявата бе покрита с плат. Кожата й беше с цвета на сметана, но всеки, който я помислеше за слаба, бързо щеше да се увери в обратното. Селусия беше корава като… а бе като най-коравото кораво.
Тя насочи малкия си арбалет към него и Мат неволно се усмихна и възкликна:
- Знаех си! Ти си телохранителка. Винаги си била точно това.
Селусия се намръщи.
- Какво правиш тук, глупак такъв?
- А, просто се разхождах - отвърна Мат. Надигна се и прибра ножа в канията. - Казват, че нощният въздух бил много полезен.
- Изкатерил си се дотук? - попита Селусия и погледна през перилото, сякаш търсеше стълба или въже.
- Какво? Ти не се ли катериш редовно? Много е полезно за ръцете. Подобрява хватката.
Тя го погледна измъчено и Мат неволно се ухили. Щом Селусия пазеше за убийци, значи Тюон сигурно беше добре. Той кимна към арбалета, който все още бе насочен към него, и каза:
- Няма ли да…
Тя въздъхна и го наведе.
- Много благодаря - каза Мат. - Можеш да извадиш око на човек с това нещо. По принцип не бих имал нищо против, но очите ми напоследък са в недостиг.
- Какво си направил? - попита сухо Селусия. - Играл си на зарове с мечка?
- Селусия! - Мат тръгна покрай нея, за да влезе в покоите. - Та това си беше почти шега! Знаеш ли, ако се постараем, бихме могли да ти отгледаме чувство за хумор. Ще е толкова изненадващо, че можем да те сложим в някое позорище и да взимаме пари да те гледат. „Елате и вижте удивителна смееща се со’джин. Само за два медни петака, само тази вечер…”
- Заложил си си окото на нещо, нали?
Маг залитна и бутна вратата. Изкиска се. Светлина! Странно колко близо беше до истината това.
- Много хитро.
„Бас, който спечелих - помисли той. - Все едно как изглежда.” Матрим Каутон беше единственият мъж, играл на зарове със съдбата на самия свят в кесията със залога. Разбира се, следващия път можеха да си намерят друг герой на негово място. Като Ранд или Перин. Ония двамата бяха толкова тъпкани с героизъм, че направо им капеше от устите и по брадичките. Потисна образите, щом се опитаха да се заформят. Светлина! Трябваше да спре да мисли за тия двамата.