Небесните пасбища. Гроздовете на гнева (Том I)

Камионът се върна привечер, подскачайки и тътнейки по прашния път; каросерията му бе покрита с гъст слой прах, капакът на мотора също бе покрит с прах, а фаровете сякаш бяха посипани с червено брашно. Когато камионът се приближи до къщата, слънцето вече залязваше и озарената от лъчите му земя изглеждаше червена като кръв. Ал седеше на волана, горд, сериозен и сигурен в умението си да шофира, а бащата и чичо Джон, както подобаваше на водачи на рода, заемаха почетните места до шофьора. Стоейки в каросерията и държейки се за капаците, пътуваха останалите: дванайсетгодишната Рути и десетгодишният Уинфийлд — омърляни, диви; очите им, макар уморени, пламтяха от възторг, устните и пръстите бяха черни и лепкави от бонбоните, които бяха изкрънкали в града от баща си. Рути, с розова муселинена рокля до под коленете, бе сериозна като малка госпожица. Но Уинфийлд все още бе в тази възраст, когато момчетата тичат сополиви, дълго се бавят някъде зад плевника и не изпускат нито един фас. И докато Рути с пълно съзнание за отговорността, която й налагаше нейният пол, се гордееше с развиващите се гърди, Уинфийлд все още бе малък немирник, подобен на глупавичко кученце. До тях, леко опирайки се в кабината, стоеше Роуз от Шарън. Тя се повдигаше на пръсти, мъчейки се да умъртвява тласъците на камиона с коленете и бедрата си. Беше бременна и смяташе за нужно да бъде внимателна. Пепелявите й коси, сплетени на плитки, лежаха като корона на главата й. На закръгленото меко лице, тъй чувствено и привличащо само до преди няколко месеца, вече се бе появил печатът на бременността: самодоволна усмивка и уверен и горд поглед; пълничкото й тяло — високите меки гърди, коремът и твърдите бедра, които преди тъй съблазнително се полюляваха, сякаш подсещайки те да ги шляпнеш или погалиш, — цялото тяло сега бе придобило сдържаност и достойнство. Всеки помисъл на Роуз от Шарън, всяко движение бяха свързани с детето. Сега тя се приповдигаше на пръсти, обзета от грижа за детето. И целият свят й се струваше като утроба, тя мислеше само за продължението на рода и майчинството. Деветнадесетгодишният й мъж Кони, взел за жена закръглената пламенна девойка, все още с уплаха и недоумение се вглеждаше в станалата у нея промяна, защото сега вече нямаше котешки боричкания в леглото, хапане, драскане, сподавен смях и заключителни сълзи. Той виждаше пред себе си едно уравновесено, сериозно и мъдро същество, което му се усмихваше свенливо, но съвсем не плахо. Кони се гордееше с Роуз от Шарън и се боеше малко от нея. Той използуваше и най-дребната възможност да се допре до тялото й, да застане до нея и да докосне нейното бедро и рамо и това поддържаше у него чувството на близост, което може би вече започваше да изчезва. Кони имаше тексаска кръв — бе слабичък, с резки черти на лицето и сините му очи гледаха ту заплашително, ту нежно, ту уплашено. Той беше добър, добросъвестен работник и би могъл да стане по-късно и добър съпруг. Пиеше, но не много; пускаше в действие юмруците си, ако това беше нужно, но никога не се перчеше. Сред хора той се държеше тихо, но въпреки това присъствието му се чувствуваше и всички се съобразяваха с това.