Стъклените книги на крадците на сънища
- Автор: Далквист Гордон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мария Панева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Стъклените книги на крадците на сънища». Краткое содержание книги:
Трима невероятни, но въпреки това изключителни герои случайно са въвлечени в дяволските машинации на група, решила да пороби хиляди чрез дяволски „Процес“: Госпожица Темпъл е смела млада дама на букли, която иска само да разбере защо любимият й Роже се отказва от годежа им… Кардинал Чан е нает да убие човек, но след като го намира мъртъв, решава да разбере кой го е изпреварил и защо… А доктор Свенсон е придружител на един разпуснат принц, който се замесва с изключително неприятни хора… Приключение като никое друго в тайнствен град, в който са били малцина и в което участват героиня и двама герои, които никога няма да забравите.
Стигна до първата площадка. Беше тъмно. Спомни си, че всички етажи до тавана изглеждаха съвсем тъмни. Тар Менър бе стара къща, която се осветяваше само с фенери и свещи, което значеше, че до вратите винаги има масички с чекмеджета със свещи. Запрепъва се по коридора, откри каквото търсеше и драсна една клечка. Сега трябваше да намери къде да чете. Погледна към заплетените като лабиринт проходи и реши да остане тук, макар забавянето да подхранваше глождещия го страх, че нещо може да се случва с жените дори сега. Сети се за Анжелик. Ами ако Лоренц, който очевидно бе лишен от естетските скрупули на граф Д’Орканч, беше горе и отвинтваше тапата на някое от пълните си със стъкло шишенца?
Овладя се — нямаше нужда да се самонавива. Две минути. Толкова щеше да отдели на книгата.
И наистина му отне само толкова. На първата страница беше цитатът, който му бяха прочели във влака, а на втората и на следващата, и в цялата книга, отново и отново, с дребен шрифт се повтаряше в непрекъснат поток същият пасаж. Погледна вътрешната и задната корица, за да види дали Коутс не си е записал нещо… и видя, че е така: поредица числа, надраскани с молив и после недобре изтрити. Свенсон приближи свещта и обърна на първата от изброените страници — 97. Изглеждаше като всички останали, нямаше никакъв специален знак или смисъл. Хрумна му нещо… погледна първата дума на страницата — дали думите не съставяха послание? Някакъв код? Извади от джоба си молив и започна да си записва на вътрешната корица на книгата. Първата дума на страница 97 беше „тяхната“… погледна следващото число в списъка на Коутс, страница 132… „ако“… Бързо заразлиства книгата.
Намръщи се. „Тяхната ако развалените вече…“ Нямаше смисъл. Може би беше код само по себе си — опита се да го разгадае, но не се получаваше. Въздъхна и се вгледа в книгата, все едно бе някой вестник на унгарски, но в същото време му се струваше, че решението на загадката е само на ръка разстояние. Опита с последните думи на страниците, но получи „от божието прочистване в нощта“ — звучеше като ужасно пророчество, но не беше.
Буквите! Погледна списъка с думите — ако вземеше само първите им букви, получаваше Т-А-Р-В-И… нетърпеливо затърси следващата страница — първата дума беше „лошите“ това Тар Вилидж ли значеше! Но следващата страница, 30-а, започваше с празен ред… както и следващата — страница 2. Осени го изведнъж — 3:02! — разписанието на влака! Само след минутка беше приключил с пъзела — остана му само последното число, чиято страница започваше с Р… Провери отново числата на Коутс и забеляза, че последното е подчертано. Дали не значеше нещо различно? Изкиска се и се сети — означаваше цялата дума! Надраска я и погледна какво е написал:
„Тар Вилидж. 3:02.
Който предложи грях, ще получи Рая.“
Рязко затвори книгата. Тези хора, без да знаят един за друг, бяха поканени да дойдат, за да предложат греха в замяна на рая. Знаеше достатъчно, за да потръпне при мисълта какъв всъщност може да е този рай. Дали някой от тях изобщо знаеше с кого си имат работа? Коутс знаеше ли? И защо, защо точно тези хора? Карл-Хорст, лорд Тар, Баскомб, Трапинг — имаше парична изгода да ги привлекат, те бяха идеални инструменти с подходящо положение. Сети се за глупавата жена във влака и за Елоиз. Сети се за Коутс под олтара и разбра колко малка е стойността на тези хора за онези, които ги бяха подмамили. Преди да продължи по стълбите, извади револвера и духна свещта. Заизкачва се в мрака.
Не чу нищо, докато не стигна четвъртия етаж. Отгоре бяха таваните, където бе видял светлина. Стъпваше възможно най-безшумно, но всеки, който слушаше, щеше да чуе скърцането и стоновете на старото дърво много преди да го види. Колкото повече се качваше, толкова по-силна ставаше механичната миризма — и странно, сякаш вървеше в разредения алпийски въздух, дишането му ставаше по-плитко и главата му се замайваше. Спря, сложи кърпата си на устата и носа си и обходи тъмната площадка с револвера.