Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— Добре — каза той най-после, — а сега ще ви кажа довиждане, защото днес събирам наема в Двора. Ах, да, почакайте. Един куц чужденец с тояга.
— Я виж ти. Значи, и вие понякога се вслушвате в препоръки, така ли? — засмя се Кленъм.
— Само когато човекът може да плати, сър — отговори му Панкс. — Вземай всичко, което можеш да докопаш, и опази всичко, което не те принуждават да даваш. Така се правят сделките. Куцият чужденец с тоягата иска една таванска стая в Двора. Способен ли е да я заплати?
— Аз съм способен — каза Кленъм — и аз отговарям за него.
— Това ми е достатъчно. Онова, което трябва да получавам от Двора на кървящото сърце — продължа Панкс, отбелязвайки случая в тефтерчето си, — то е дължимата сума. Искам си дължимото, нали разбирате? Плащай или ще ти взема имуществото! Това е паролата долу в Двора. Куцият чужденец с тоягата ми каза, че вие го пращате; но той би могъл да каже (а и това се е случвало), че го е изпратил Великият Могул. Той, доколкото разбрах, е бил в болница, нали?
— Да. Поради злополука. Току-що го изписаха оттам.
— Влизането в болница докарва човека до просяшка тояга, както съм забелязал неведнъж, нали, сър — каза Панкс и отново издаде оня забележителен звук.
— И аз съм забелязал същото — хладно отговори Кленъм.
Мистър Панкс, който междувременно бе напълно готов за потегляне, даде пара изведнъж и без никакъв знак на учтивост, най-безцеремонно запъхтя надолу по стълбата и невероятно скоро се понесе из Двора на кървящото сърце.
През останалата част на деня Дворът на кървящото сърце беше изтръпнал, защото мрачният Панкс кръстосваше из него; отбиваше опитите на наемателите да изклинчат от плащането, изискваше дължимото му, заканваше се да изпрати съобщения за напущане и изпълнителни листове, мъмреше длъжниците, надигаше вълна на ужас пред себе си и я оставяше да бушува и след като отминеше. Групи от хора, привлечени от някакво пагубно любопитство, се скупчваха пред всеки дом, в който влизаше той, и се ослушваха да чуят разправиите му с обитателите; а когато се разбереше, че е тръгнал надолу по стълбите, невинаги успяваха да се разпръснат незабавно и той се озоваваше сред тях, поискваше собствените им задължения и ги караше да се вцепеняват от страх. През останалата част на деня из Двора неспирно се носеха думите на Панкс: „Какво смятате да правите? Какво искате да кажете с това!“ Мистър Панкс не искаше да слуша никакви оправдания, не даваше ухо на оплаквания, не желаеше да чуе за никакви ремонти, не искаше да чуе нищо друго освен звъна на сухата пара. Запотен, запъхтян и понесен в най-неочаквани посоки, все по-разгорещен и по-изпоцапан с всеки изминат час, той надигна водите в Двора и те забушуваха неспокойно. Дори цели два часа, след като го бяха видели да се стопява зад хоризонта от върха на стълбите, вълните тук още не стихваха.
На обичайните сборни места в Двора тази вечер се събраха групи от кървящи сърца и всички единодушно потвърдиха, че мистър Панкс е труден човек и че бе твърде жалко наистина, загдето един благороден човек като мистър Казби е оставил събирането на наема в неговите ръце и никога не го е виждал в истинската му светлина. Защото (така казваха кървящите сърца), ако един джентълмен с коси като неговите и с неговите благородни очи реши сам да си събира наема, тогава, госпожо, нямаше да ги има тия ядове и притеснения и нещата щяха да бъдат съвсем, съвсем други.
А в тази същата вечер, в този час и в тази минута, Патриарха — който бе преминал ведро през Двора в същата тази сутрин преди нападението с единственото намерение да спечели доверието със своето лъснато теме и копринени къдрици — в същия този час и в тази минута този първокласен шмекер се полюшкваше тежко в малкия пристан на своя изтощен влекач у дома си и казваше, превъртайки палци:
— Лошо си работил днес, Панкс, много лошо. Според мене, сър — и аз съм длъжен да те смъмря строго, понеже съм огорчен, — ти трябваше да събереш много повече пари, много повече пари.
Глава XXІV
Предсказване на бъдещето
Същата тази вечер малката Дорит бе посетена от мистър Плорниш, който, след като й подсказа, че желае да си поговорят насаме, посредством цяла поредица от покашляния толкова недвусмислени, щото завинаги да потвърдят мисълта, че както в този случай, така и по отношение на работата й като шивачка баща й би могъл да послужи за илюстрация на мисълта: „Няма по-голям слепец от оня, който съзнателно си затваря очите“, успя да поприказва с нея на стълбата пред вратата.