Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невяна Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката Дорит (Избрани творби в пет тома. Том 3)». Краткое содержание книги:
— И тъй?
— И тъй, сър — отговори му Панкс, — отивам при него. И тъй, сега съм тук.
С коси щръкнали по всички посоки, усърдният Панкс, като поемаше и изпущаше въздух на къси и шумни глътки, отстъпи крачка назад (да си послужим с речника на влекачите — изостана назад), за да покаже сякаш целия си зацапан корпус, сетне се втурна отново напред и зашари с бързите си очички ту към шапката, където се намираше тефтерчето, ту към лицето на Кленъм.
— Мистър Панкс, без да желая да навлизам в полето на загадъчните ви деяния, ще бъда с вас колкото може по-ясен. Позволете да ви задам два въпроса. Първо…
— Дадено! — извика Панкс, като протегна мръсния си показалец със счупения нокът. — Сещам се! „Какво целите?“
— Точно така.
— Цел — добронамерена — обяви Панкс. — Нищо общо с моя работодател; неизразяема в момента, ще прозвучи неубедително в момента; ала добронамерена. Желателна да подпомогне млада личност, именувана Дорит — допълни Панкс, като все още вдигаше предупредително показалеца. — По-добре да се знае — цел добронамерена.
— Второ и последно — какво желаете да научите?
Преди да му се зададе въпросът, мистър Панкс бе взел своето тефтерче и като го закопча внимателно в един от вътрешните джебове на сакото си, без да откъсва поглед от Кленъм, отвърна след кратка пауза и едно изпуфкване:
— Нуждая се от всякакви допълнителни сведения.
Кленъм не успя да скрие усмивката си, като забеляза как този задъхан малък парен влекач, тъй полезен за тромавия кораб Казби, го гледа и дебне, сякаш търси случая да се спусне отгоре му и да му измъкне всичко, от което се нуждаеше, преди той да е отбил неговия ход; макар че в усърдието на мистър Панкс като че ли се криеше и нещо друго, което събуждаше в ума на Кленъм най-чудновати предположения. След като помисли, той реши да снабди мистър Панкс с някои основни сведения, които бе в състояние да му даде; защото отлично съзнаваше, че не успееше ли в настоящите проучвания, мистър Панкс непременно щеше да намери други средства, за да си ги достави.
И следователно той първо помоли мистър Панкс да не забравя доброволното си изявление, че неговият работодател няма нищо общо с тази история, и че собствените му цели са добронамерени (две декларации, които този окаден дребен джентълмен най-разпалено потвърди), открито му каза, че не знае нищо, що се отнася до родовия произход на фамилията Дорит, нито до предишното им местожителство, и че сведенията му за семейството не се простират извън факта, че то, както изглежда, сега се е намалило на пет члена; а именно: двама братя, от които единият неженен, а другият вдовец с три деца. Той съобщи на мистър Панкс възрастта на всеки от тях, както приблизително и бе налучкал; и накрая му описа положението на Бащата на Маршалси, разказа за изтеклото време и събития, допринесли той да заслужи това име. Мистър Панкс сумтеше и пухтеше все по-знаменателно, колкото по-дълбоко го интригуваше наученото, и слушаше захласнато; и както се виждаше, колкото по-тъжен ставаше разказът, толкова по-силно се вълнуваше той, а като чу за дългото затворничество на Уилям Дорит, направо изпадна във възторг.
— В заключение, мистър Панкс — завърши Артър, — ще ви кажа следното. Имам много по-основателни причини, освен личните ми симпатии, за да говоря колкото е възможно по-малко за семейство Дорит, особено пък в дома на моята майка. (Мистър Панкс кимна.) И за да искам да знам колкото е възможно повече. Един човек като вас, тъй изцяло отдаден на сделките — какво има?
Защото мистър Панкс внезапно и с неочаквана сила бе изпръхтял.
— Ах, нищо — каза Панкс.
— Един човек като вас, тъй изцяло отдаден на сделките, отлично знае какво означава честната уговорка. Аз желая да направя една такава честна уговорка с вас: вие да ме осведомявате за онова, което научите за семейство Дорит, както аз ви уведомих. Не вярвам да сте останали възхитен от деловите ми способности, защото не поставих условията си в самото начало — продължи Кленъм, — но аз предпочитам това да бъде въпрос на чест. Толкова много сделки съм виждал да се вършат при ясно определени условия, мистър Панкс, че право да ви кажа, това ми е омръзнало.
Мистър Панкс се засмя.
— Прието, сър — каза той. — Ще видите, че аз държа на думата си.
Подир това той постоя известно време, загледан в Кленъм и отхапа по малко от всичките си десет нокътя; както изглежда, запаметяваше в ума си казаното и внимателно го проверяваше, преди средството за запълване на празнината в паметта му да се отдалечи.