Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Другата обичайна тема било еврейското номадство.
— Евреинът е номад, но за да избяга от нещо, а не за да открива нови земи — припомнил Дрюмон. — Ариецът пътешества, открива Америка и незнайни земи и после ги разработва. Вижте им само приказките. Евреите впрочем никога не са имали достатъчно фантазия, за да измислят някоя хубава приказка, техните семитски братя, арабите, разказаха историите от „Хиляда и една нощ“, в които някакъв човек открива мех, пълен със злато, пещера с откраднати съкровища, бутилка с добър дух — и всичко му се подарява от небето. Каква разлика с арийските приказки, вземете например търсенето на Граала, там всичко трябва да се спечели чрез борба и саможертва.
— Въпреки всичко това — намесвал се някой от приятелите на Дрюмон — евреите все пак са успели да оцелеят при всякакви враждебни обстоятелства…
— Разбира се — продължавал Дрюмон с пяна на устата от злоба, — невъзможно е да ги унищожиш. Всеки друг народ, когато мигрира в различна среда, не издържа на новия климат и храна и отслабва. Колкото повече се местят евреите, толкова по-издръжливи стават, като насекомите.
— Като циганите са, и те като тях никога не боледуват. Дори ако се хранят с умрели животни. Може би им помага канибализмът и затова отвличат деца…
— Не е казано, че канибализмът удължава живота, вижте само негрите в Африка: канибали са, а измират в селата си като мухи.
— Тогава как се обяснява имунитетът на евреина? Средната продължителност на живота при тях е петдесет и три години, а при християните е трийсет и седем. Още през Средните векове е забелязан феноменът, че евреите изглеждат по-устойчиви на епидемии от християните. Изглежда, че у себе си носят една постоянна чума, която ги пази от обикновената чума.
Симонини обяснявал, че тези теми вече били третирани от Гужно, ала в кръга на Дрюмон не ги било грижа толкова за оригиналността на идеите, колкото за тяхната истинност.
— Е, добре — казвал Дрюмон, — по-устойчиви от нас са на физическите болести, но се поддават по-лесно на психическите заболявания. Това, че постоянно живеят сред сделки, спекулации и заговори, вреди на нервната им система. В Италия един душевноболен се пада на триста четирийсет и осем евреи, при католиците е един на седемстотин и осем. Шарко направи интересни проучвания на руските евреи, а за тях знаем, защото те са бедни, във Франция обаче са богати и крият болестите си в клиниката на доктор Бланш, като плащат луди пари. Знаете ли, че Сара Бернар държи в спалнята си бял ковчег?
— Раждат два пъти повече деца от нас. Броят им по света е повече от четири милиона.
— Още в Изход се казва, че синовете Израилеви се умножили като мравки и се увеличили безмерно, и станали много могъщи и изпълнили земята.
— И ето че сега са тук. И са били тук дори когато не сме подозирали кои са. Кой е Марат? Истинското му име е Мара. Бил от сефарадско семейство, изгонено от Испания, което приело протестантството, за да прикрие еврейския си произход. Марат: издигнал се от проказата, умрял в мръсотия, душевно болен от мания за преследване и после от мания за убийство, типичен евреин, който си отмъщава на християните, като изпраща възможно повече от тях на гилотината. Вижте портрета му в музея „Карнавале“, там ясно личи, че е страдал от халюцинации, че е бил невропат подобно на Робеспиер и останалите якобинци, вижте само колко асиметрични са двете части на лицето му, което издава неуравновесеност.
— Революцията е била дело главно на евреите, това се знае. Но и Наполеон, който мрази папата и се съюзява с масоните, и той ли е бил семит?
— Изглежда, да, и Дизраели го е казвал. Балеарските острови и Корсика са служели за убежище на прогонени от Испания юдеи, които после взели имената на господарите, на които служели преди това, Орсини и Бонапарт.
Във всяка компания има по един gaffeur164, този, който задава неподходящ въпрос в неподходящ момент. И ето че се прокраднал и следният въпрос:
164
Човек, който прави гафове (фр.) — Б.пр.