Тайната история

Известно време Хенри не каза нищо, а после попита:

— Къде е според теб?

Клоук погледна встрани и смутено сви рамене.

— В сравнение с теб, аз го познавам по-отскоро. Има брат в Йейл, нали?

— Да, Брейди. Посещава някакъв бизнес колеж. Но Патрик казал, че току-що е говорил с Брейди.

— Патрик живее при родителите им, нали?

— Ъхъ. Занимава се с някаква търговия, магазин за спортни стоки или нещо подобно, опитва се да го вдигне на крака.

— А Хю не беше ли адвокат?

— Да. Той е най-големият. Работи за „Милбанк, Туийд и съдружници“ в Ню Йорк.

— Ами третият брат, жененият?

— Хю е жененият.

— А, Теди. Знам, че не е там.

— Защо?

— Живее при родителите на жена си. Май не се разбират много добре.

Последва дълго мълчание.

— Можеш ли да предположиш къде би могъл да е Бъни? — попита Хенри.

Клоук се наведе и изтръска пепелта от цигарата си, дългата му черна коса бе паднала над лицето му. На него бе изписано безпокойство и потайност, след известно време погледна нагоре.

— Забелязал ли си, че през последните две-три седмици Бъни разполага с ужасно много пари в брой?

— Какво искаш да кажеш? — каза малко по-остро Хенри.

— Познаваш го. Винаги е на червено, а напоследък все има. Доста. Може би баба му ги е изпратила или нещо такова, но със сигурност не ги е получил от родителите си.

Настъпи поредното дълго мълчание. Хенри хапеше устни.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Значи си забелязал.

— Сега, като го спомена, така е.

Клоук смутено се размърда на стола.

— Между нас да си остане.

Прималя ми от страх и седнах.

— Какво има? — каза Хенри.

— Не съм сигурен, че изобщо трябва да го споменавам.

— Ако смяташ, че е важно, трябва да го направиш — рязко отвърна Хенри.

Клоук си дръпна за последен път от цигарата и с отсечено и въртеливо движения я загаси.

— Знаеш, че от време на време продавам по малко кока, нали? Не много — побърза да добави той, — по няколко грама тук и там. Само за мен и приятелите ми. Но е фасулска работа, та така си докарвам и малко пари.

Всички се спогледахме. Това не беше нищо ново. Клоук бе един от най-големите дилъри в студентското градче.

— И? — каза Хенри.

Клоук изглеждаше изненадан. После сви рамене.

— Познавам един китаец от Мот стрийт в Ню Йорк, доста е страшничък, но ме харесва и ми дава толкова за колкото мога да събера кинти. Най-често кока, понякога трева, но тя създава проблеми. Познавам го от години. Дори въртяхме малка търговийка, когато с Бъни бяхме в „Сейнт Джеръм“. Знаете, че Бъни все няма пари.

— Да.

— Ами, той винаги се е интересувал от всичко това. Бързи пари, нали се сещаш. Ако имаше парите в брой, щях да го включа във финансовата част, разбира се, но той така и не разполагаше с тях — запали още една цигара. — Както и да е. Ето защо се притеснявам.