Тайната история

„Миналата година по това време.“ Какво съм правил? Вземах автомобила на един приятел, отивах до Сан Франсиско, мотаех се край щандовете с поезия в книжарниците и се тревожех за кандидатурата си за Хампдън. А сега седя в студена стая, облечен в странни дрехи и се чудя дали няма да отида в затвора.

Nihil sub sole novum. Някъде една острилка за моливи стенеше шумно. Положих глава върху празните книги — шепоти, тихи стъпки, миризмата на стара хартия в ноздрите ми. Преди няколко седмици Хенри се бе ядосал на близнаците, които изреждаха морални съображения срещу убийството на Бъни.

— Не ставайте абсурдни — сопна им се той.

— Но как — каза почти разплакало Чарлс, — как е възможно да оправдаеш едно хладнокръвно убийство?

Хенри запали цигара.

— Предпочитам да мисля за това като за преразпределяне на материята.

Сепнах се от унеса и видях Хенри и Франсис, които стояха над мен.

— Какво има? — попитах, разтърках очи и ги погледнах.

— Нищо — отговори Хенри. — Ще дойдеш ли до колата с нас?

Все още сънен, ги последвах надолу по стълбите към колата, която бе спряна пред книжарницата.

— Какво става? — казах, след като седнахме в нея.

— Знаеш ли къде е Камила?

— Не си ли е вкъщи?

— Не. Джулиан също не я виждал.

— За какво ви е?

Хенри въздъхна. В колата бе студено и от устата му излезе бяло облаче.

— Става нещо. С Франсис видяхме Марион при охранителите, беше с Клоук Рейбърн. Говореха с няколко души от охраната.

— Кога?

— Преди около час.

— Как мислиш, дали са сгафили нещо?

— Нека не прибързваме със заключенията — отвърна Хенри. Гледаше навън, към покрива на книжарницата, който бе покрит с лед и блестеше на слънцето. — Искаме Камила да се отбие при Клоук и ако може, да разбере какво става. Самият аз бих отишъл, но едва го познавам.

— Мен пък ме мрази — каза Франсис.

— С него се познаваме.

— Но не достатъчно. С Чарлс са в относително добри отношения, но и него не можем да го открием.

Извадих една таблетка против стомашни киселини от блистера в джоба си и я сдъвках.

— Какво дъвчеш? — каза Франсис.

— Хапче срещу стомашни киселини.

— Дай и на мен, моля — каза Хенри. — Май трябва отново да отидем до близнаците.

Този път Камила дойде до входната врата, отвори я съвсем малко и предпазливо погледна навън. Хенри се канеше да каже нещо, но тя му хвърли бърз предупредителен поглед.

— Здравейте. Влизайте.

Влязохме без да продумаме и я последвахме по тъмния коридор към всекидневната. Там заедно с Чарлс беше Клоук Рейбърн.

Чарлс нервно се изправи, Клоук не помръдна от мястото си, но ни гледаше с прижумели, загадъчни очи. Беше изгорял от слънцето и не се бе бръснал. Чарлс ни погледна с вдигнати вежди и произнесе беззвучно „надрусан“.