Тайната история

— Такава, за която да знаеш ти — изтъкна Клоук.

— Имаш право — съгласи се Хенри.

— Не можеш ли просто да се обадиш по телефона? — каза Чарлс.

— На кого да се обадя? Номерът на китаеца не е в указателя, а и не раздава визитни картички, нали разбираш?

— Тогава как се свързваш с него?

— Обаждам се на трети.

— Ами обади му се — спокойно каза Хенри, постави кърпичката обратно в джоба и си сложи очилата.

— Нищо няма да ми кажат.

— Мислех, че сте си дружки.

— Ти какво си мислиш? — попита Клоук. — Да не смяташ, че онези са някакви скаути? Майтапиш ли се? Това са истински престъпници. Вършат истински гадости.

За няколко кошмарни секунди си помислих, че Франсис ще се изхили шумно, но някак си успя да прикрие всичко зад една изкуствена канонада от покашляния и покри лицето си с ръце. Хенри почти не го погледна, но го удари силно по гърба.

— Какво предлагаш да направим тогава? — каза Камила.

— Не зная. Иска ми се да вляза в стаята му, за да видя дали е взел куфар или нещо такова.

— Тя не е ли заключена? — попита Хенри.

— Да. Марион се опита да накара хората от охраната да й отворят, но отказаха.

Хенри захапа долната си устна.

— Добре — бавно каза той, — но въпреки това няма да е трудно да влезем, нали?

Клоук изгаси цигарата си и погледна Хенри с нов интерес.

— Не, няма да е трудно.

— Стаята е на партера. А капаците са свалени.

— Мога да махна мрежата.

Двамата се спогледаха.

— Май сега трябва да отида и да опитам — каза Клоук.

— Ще дойдем с теб.

— Човече, не можем да отидем всички.

Хенри погледна към Чарлс, който зад гърба на Клоук му кимна.

— Аз ще дойда — изведнъж каза той доста по-силно от обикновено и глътна остатъка от питието си.

— Клоук, как по дяволите си се забъркал в това? — попита Камила.

Той се изсмя снизходително.

— Не е нищо особено. Човек трябва да ги срещне ония на тяхна територия. Не ги оставям да ме сплашат.

Хенри незабелязано се промъкна зад стола на Клоук, където стоеше Чарлс, наведе се и му прошепна нещо. Видях, че Чарлс кимна отсечено.

— Не че не се опитват да те сплашат — продължи Клоук. — Но познавам начина им на мислене. Колкото до Бъни, той си няма никаква представа, мисли си, че това е някаква игра със стодоларови банкноти, които си лежат по земята и чакат някое тъпо хлапе да мине и да ги вдигне…

Чарлс и Хенри бяха приключили, когато той спря да говори. Чарлс се запъти към гардероба, за да вземе палтото си. Клоук взе слънчевите си очила и се изправи. Около него витаеше лекия аромат на изсушени билки, далечно ехо от миризмата на трева, която се носеше постоянно из коридорите на Дърбинстол, пачули и цигари, ароматизирани с карамфил и тамян.

Чарлс уви шала около врата си. Изражението му бе едновременно нехайно и развълнувано, очите му изглеждаха отнесени, устата му не трепваше, но ноздрите му леко потръпваха с всяко дихание.