Тайната история
- Автор: Тартт Донна, Тарт Дона
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 9789543651566
- Переводчик: Стефан Аврамов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната история». Краткое содержание книги:
Едно момче се озовава за първи път в Нова Англия. Загърбил мизерното и ненавистно минало, Ричард пристига в колежа Хампдън, изпълнен с надежди и амбиции. Много скоро сънливият, нереален живот в колежа го въвлича в упоителния си водовъртеж — особено след като се осъществява копнежът му да бъде приет в елитарната група на петима студенти, изучаващи класическата древност. Четири момчета и едно момиче — изискани издънки на заможни семейства, хладни, непристъпни и самоуверени; това са хората, чиито съдби се преплитат необратимо с живота на Ричард. Приемането му в елитния кръг има своя цена — много скоро той научава страшната тайна, споила допълнително връзката между петимата… тайна, свързана с възраждане на древни ритуали, с невинно пролята кръв, която вика за отмъщение… И това е само началото.
— Пази се — каза Камила.
Говореше на Чарлс, но Клоук се обърна и се усмихна:
— Фасулска работа.
Тя ги изпрати до вратата. Обърна се в мига, в който я затвори.
Хенри приближи пръст до устните си.
Слушахме стъпките им надолу по стълбите, не помръднахме и когато чухме, че колата на Клоук забоботи. Хенри се приближи до прозореца и повдигна изтърканото перде.
— Тръгнаха — каза той.
— Сигурен ли си, че идеята е добра, Хенри? — попита Камила.
Все още загледан в улицата долу, Хенри сви рамене:
— Не знам, наложи се да решавам на момента.
— Искаше ми се да бе отишъл ти. Защо не отиде с него?
— Щях, но така е по-добре.
— Какво му каза?
— Ами дори и на Клоук му е ясно, че Бъни не е извън града. Всичко, което притежава, е в онази стая. Пари, резервни очила, зимно палто. Има голяма вероятност Клоук да поиска да си тръгнат и да не кажат на никого, аз пък казах на Чарлс да настоява да повикат поне Марион. Ако тя види — добре. Не знае нищо за проблемите на Клоук, а дори и да знаеше, пак нямаше да й пука. Ако не греша, ще се обади в полицията или поне на родителите на Бъни. Съмнявам се, че Клоук ще може да я спре.
— Днес няма да го открият — каза Франсис. — След няколко часа ще се стъмни.
— Да, но ако имаме късмет, първото нещо, което ще направят утре сутринта, ще бъде да започнат да го търсят.
— Дали някой ще иска да говори за това с нас?
— Не знам — замислено отвърна Хенри. — Не знам как процедират в такива случаи.
Тънък слънчев лъч се удари в кристалните призми на свещника върху полицата над камината, ярките и трептящи парченца светлина, които се отразиха в тях, бяха изкривени от наклона на скосените стени. Изведнъж в съзнанието ми започнаха да изникват образи от всички криминални филми, които бях гледал — стая без прозорци, силни светлини и тесни коридори. Образите не изглеждаха изкуствени или чужди, тъй като притежаваха неизличимия характер на спомени, на преживяно. „Не мисли, не мисли“ казах си и съсредоточих погледа си върху ярката и студена локвичка светлина, която се просмукваше в килима до краката ми.
Камила се опита да си запали цигара, но и двете клечки изгаснаха. Хенри взе кутията от ръцете й и драсна една клечка, тя пламна силно и високо, Камила се наведе към нея, с едната си ръка бе заслонила пламъка, а другата бе поставила върху китката на Хенри.
Минутите се влачеха мъчително бавно. Камила донесе бутилка уиски в кухнята и седнахме да играем юка, Франсис и Хенри срещу Камила и мен. Тя играеше добре, това бе любимата й игра, но аз не бях добър партньор и губехме ръка след ръка.
Апартаментът бе много тих: подрънкване на чаши, шумолене на карти, ръкавите на Хенри, навити до лактите и металните отблясъци на слънцето от пенснето на Франсис. Направих всичко възможно, за да се съсредоточа върху играта, но все по-често и по-често поглеждах през отворената врата в другата стая към часовника върху полицата на камината. Той бе един от онези викториански предмети, които близнаците толкова обичаха — бял порцеланов слон, часовникът бе поставен върху седлото, а един малък черен водач с позлатен тюрбан и шалвари отмерваше часовете. Във водача на слона имаше нещо диаболично, защото всеки път щом погледнех, установявах, че ми се хили злобно.
Изгубих представа за резултата, за броя на игрите. Стаята стана по-мрачна.
Хенри свали картите си:
— Валат — обяви той.
— Писна ми — каза Франсис. — Къде е той?
Часовникът шумно тиктакаше, звукът му бе подрънкващ и неритмичен. Седяхме сред чезнещата светлина, напълно забравили за картите. Камила си взе една ябълка от купата върху плота и седна на перваза на прозореца. Дъвчеше мрачно и гледаше надолу към улицата. Заревото на здрача обгръщаше силуета й в огнено, разгаряше косата й в златисточервено и се разсейваше върху мъхнатата повърхност на вълнената й пола, небрежно придърпана около коленете й.
— Може би нещо се е объркало — каза Франсис.
— Не ставай смешен. Какво може да се обърка?
— Хиляди неща. Може би Чарлс е загубил ума и дума, или нещо такова.
Хенри го погледна безизразно.
— Успокой се. Не знам откъде ти хрумват тези достойни за Достоевски идеи.
Франсис се канеше да му отвърне, когато Камила подскочи:
— Връща се.
— Къде? Сам ли е? — изправи се Хенри.
— Да — каза Камила и се втурна към вратата.
Слезе да го посрещне на площадката и след малко двамата се върнаха.
Погледът на Чарлс бе налудничав, а косата му разрошена. Свали палтото си, захвърли го на един стол и се тръшна на дивана.