Аз съм пилигрим
- Автор: Хейс Тери
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555458
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аз съм пилигрим». Краткое содержание книги:
След като се уверих, че пътувам сам, изключих телефона, извадих батерията, пуснах двете части в джоба си и се отдадох на гледката. Нищо чудно, че кафенето беше пълно с клиенти - назъбените скали се спускаха надолу, към Егейско море, пред себе си виждах целия Бодрум. Беше късен следобед, слънцето обливаше пристанищата и двата залива, които прегръщаха града, и осветяваше стените на величествения замък от 15-и век - построен от кръстоносците, - издигащ се между тях. Казваше се „Св. Петър“, спомних си.
Бяха минали повече от десет години, откакто за последен път бях видял града - беше се разраснал, изглеждаше променен, но това не можеше да спре спомените ми. За момент отново бях млад, гледах как светлините на скъпите хотели танцуват във водата, чувах музиката от множество заведения да изпълва нощния въздух. Как стана така, че мисия, започнала толкова обещаващо, бе завършила с такава катастрофа?
Опитах да се отърся от спомена и отидох до един от телескопите, монтирани на триножници за туристите, готови да отделят лира, за да погледат. Пуснах монетата и видях с удивителни подробности скъпите вили, накацали по скалите, и десетки яхти, прекалено големи за малките пристанища по Средиземно и Егейско море, пуснали котва далеч от брега. Подминах ги и открих голяма къща сред много декари градини на един нос.
Беше построена преди петдесет години и с колонадите си, покрити с асми лоджии и стъпаловидни тераси леко напомняше Рим. Капаците на прозорците бяха затворени и сега, когато залязващото слънце губеше силата си, сякаш беше обгърната от тъжна сянка. Колкото и да беше впечатляваща, не я харесах - дори и от това разстояние в нея имаше нещо зловещо. Не я познавах добре, но бях сигурен, че това е Френската къща и че от края на алеята ѝ е паднал Додж, за да намери смъртта си.
Качих се в колата и продължих към Бодрум и назад, към миналото.
16.
Хотелът, в който отседнах, не беше от онези, които се наричат „модни“ - искам да кажа, че хората не се редяха на опашки, за да влязат в него. Онези, с опашките, бяха долу, на брега и имаха денонощни барове, дансинги на открито, украинки, които представяха дамско бельо по частните плажове.
Моят беше на задна уличка, с автосервиз в единия край и магазин за мебели на старо - в другия. Изграден от бетон и боядисан в бледосиньо, „уморен“ е като че ли е най-учтивата дума, която би могла да се употреби за него. Когато спрях отпред, нямаше как да не призная, че екипът в къщата на Шепота е свършил чудесна работа - това беше точно мястото, където човек очаква да отседне един агент на ФБР, който пътува на разноски на данъкоплатеца.
Още докато се качвах по стъпалата към входа, знаех какво ще видя вътре - избелели завеси, очукан бюфет за закуската, две палми в саксии, вкопчили се в живота. Мъжът на рецепцията, както и целият хотел, беше видял и по-добри времена. През годините чертите му се бяха разкривили във всевъзможни посоки, но не и към отпускане. По-късно научих, че някога е бил един от най-успешните боксьори средна категория на Турция. И ако така изглеждаше един победител, определено не исках да видя победения. И въпреки всичко, когато се усмихнеше - а се усмихна и ме приветства многословно, когато влязох - лицето му се озаряваше от някаква жизненост и добронамереност, така че беше невъзможно да не го харесаш. Раздруса ръката ми, представи се като мениджър и собственик, извади адресна карта, в която трябваше да запиша името си, паспортните данни и домашния си адрес, и направи копия на три кредитни карти.
- За да е безопасно - довери ми щастливо.
Да кажем, че говореше английски странно.
- Голямо жалко, че те нямаше тук в събота вечер, мистър Броуди Дейвид Уилсън - каза. Поради някаква причина беше решил, че към всички, които говорят английски, трябва да се обръща с пълното име по паспорт. - Фойерверките бяха такива, каквито рядко виждат се.
- Фойерверки? - попитах.
- Зафер Байрами - отговори той.
Нямах представа какво е това. Може би някаква благословия?