Кралят на зимата

— Заповядвам ви да си вземете оръжието — каза той. — Това е моят дом. Ти, Кълхуч, и ти, Дерфел, сте ми се клели във вярност. Нима ще нарушите своята клетва?

— Аз защитавам своята чест, господарю — отвърна Кълхуч.

— Твоята чест трябва да служи на мен — сопна се Артър и гласът му беше толкова твърд, че аз потреперих. Той беше добър човек, но беше лесно да забравиш, че Артър не е станал такъв военачалник благодарение единствено на своята доброта. Той говореше толкова много за мир и за изглаждане на конфликтите, но в битка душата му забравяше тези грижи и се отдаваше на кървавия вихър. Сега той заплашително сложи ръка на дръжката на Екскалибур.

— Вземете си мечовете — заповяда ни той, — освен ако не искате аз да ги взема вместо вас.

Ние не можехме да се бием със собствения си господар, така че се подчинихме. Галахад последва нашия пример. Чувствахме се обидени и измамени, но, веднага щом възстанови приятелската атмосфера в своя дом, Артър отново се усмихна. Той разтвори широко ръце и слезе при нас толкова щастлив да ни види, че моето негодувание в миг се изпари. Той прегърна своя братовчед Кълхуч, след това мен и аз почувствах на бузата си сълзите на моя господар.

— Дерфел — каза той, — Дерфел Кадарн. Наистина ли си ти?

— Без съмнение, господарю.

— Изглеждаш по-възрастен — каза той усмихнат.

— Вие не.

Той се намръщи.

— Аз не съм бил в Инис Трийбс. А трябваше да бъда. — Артър се обърна към Галахад. — Чувал съм за вашата смелост, лорд принц, и ви поздравявам.

— Но не ме обиждайте, господарю, като вярвате на моя брат — каза мрачно Галахад.

— Не! — каза Артър. — Не искам кавги. Ние ще бъдем приятели. Настоявам.

Той ме подхвана под ръка и поведе и трима ни нагоре към терасата, където нареди на всички ни да се прегърнем с Борс и Ланселот.

— Имаме си достатъчно проблеми и без това — каза ми той, когато аз направих крачка назад. Нямах друг избор — пристъпих напред и разтворих ръце. Ланселот се поколеба, след това ме прегърна. Намазнената му коса ухаеше на виолетки.

— Дете — пошепна той в ухото ми, след като ме целуна по бузата.

— Страхливец — прошепнах му аз в отговор и ние се разделихме с усмивка.

Епископ Бедуйн дойде да ме прегърне просълзен.

— Скъпи, Дерфел!

— Имам още по-добра новина за теб — казах му аз тихо. — Мерлин е тук.

— Мерлин? — Бедуйн ме зяпна с отворена уста, не смееше да повярва на ушите си. — Мерлин е тук? Мерлин!

Новината се понесе сред тълпата. Мерлин беше тук. Великият Мерлин се беше върнал. Християните се прекръстиха, но дори те осъзнаха значението на тази новина. Мерлин се беше върнал в Думнония и изведнъж сякаш проблемите на кралството намаляха наполовина.