Кралят на зимата

— Той ли е написал ръкописа? — попитах аз.

— Не ставай смешен, Дерфел — сопна ми се той, изгубил търпение. — На друидите им е забранено да записват каквото и да било, законът го забранява. Ти знаеш това! Щом веднъж запишеш нещо, то остава такова, каквото си го записал. Става догма. Хората могат да спорят за него, започват да се позовават на текста, създават нови ръкописи, отново спорят и скоро започват да се изпращат един друг на смърт. Ако никога не записваш нищо, никой няма да знае какво точно си казал и ти винаги можеш да го променяш. Трябва ли да ти обяснявам всичко?

— Можете да ми обясните какво е записано на този свитък — казах аз скромно.

— Точно това и правя! Но ти все ме прекъсваш и променяш темата! Ужасно поведение! А уж си израсъл на Хълма. Трябваше много по-често да те наказвам с камшика, може би щеше да бъдеш по-възпитан. Чувам, че Гулидин възстановява моя замък?

— Да.

— Добър човек е Гулидин, честен. Сигурно ще трябва лично да построя всичко отново, но той поне ще опита.

— Свитъкът — припомних му аз.

— Знам! Знам! Каледин бил друид, нали ти казах. От ордовичите при това. Ужасни животни са тия ордовичи. както и да е, върни мислите си назад към Черната година и се запитай как Светоний е разбрал всичко онова, което е знаел за нашата религия. Предполагам, че знаеш кой е Светоний?

Въпросът беше обиден, всички британци знаеха името на Светоний Паулиний и го проклинаха. Той бил управител на Британия, назначен от император Нерон. По време на Черната година, а това било около четиристотин години преди нашето време, Светоний буквално унищожил древната ни религия. Всеки брит израстваше с ужасната приказка за двата легиона на Светоний, които разрушили друидското светилище на Инис Мон. Инис Мон, подобно на Инис Трийбс, бил остров, най-голямото светилище на нашите Богове, но римляните по някакъв начин се добрали до него и избили всички друиди, менестрели и жрици. Те изсекли свещените горички и осквернили свещеното езеро. Всичко, което бе достигнало до нас беше само сянка на старата ни религия, а нашите друиди като Танабурс и Иорует, бяха само немощно ехо от минала слава.

— Знам кой е Светоний — казах аз на Мерлин.

— Имало и един друг Светоний — каза той развеселен. — Римски писател и то доста добър. Бан имаше неговото съчинение „За видните мъже“, предимно биографии на поети. Особено скандална е биографията на Вергилий. Невероятно е какви неща могат да вкарват поетите в своите легла, предимно себеподобни, разбира се. Жалко, че това съчинение изгоря, защото другаде не съм го виждал. Може ръкописът в библиотеката на Бан да е бил последното му копие, а сега вече е само пепел. Вергилий може да си отдъхне. Както и да е, важното е, че Светоний Паулиний искал да знае всичко за нашата религия преди да нападне Инис Мон. Искал да бъде сигурен, че няма да го превърнем в крастава жаба или в поет, затова си намерил един предател, друида Каледин. И Каледин продиктувал всичко, което знаел, на един римски писар. Тоя писар записал всичко на някакъв латински, който изглежда отвратителен. Но отвратителен или не, това е единственият запис на нашата стара религия — всичките й тайни, всичките й ритуали, цялото й значение и цялата й мощ. Всичко това е тук, дете — каза Мерлин и махна с ръка към свитъка, като успя да го събори от масата. Измъкнах ръкописа изпод койката на капитана и мрачно казах: