Кралят на зимата
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #1
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 9545842003
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Кралят на зимата». Краткое содержание книги:
— За да има мир — предположих аз.
— Боже мой, не. Горфидид разреши на Сийнуин да се сгоди за Артър само, защото вярваше, че нейният син, внукът на Горфидид, ще управлява Думнония вместо Мордред. Тогава си мислех, че това е очевидно за всеки.
— Не и за мен — казах аз, защото в Каер Сус, когато Артър се влюби до полуда, аз бях един прост воин от охраната, а не офицер, който би разсъждавал над мотивите на кралете и принцовете.
— Ние имаме нужда от Артър — каза Бедуйн и ме погледна в очите. — И ако Артър има нужда от Гуинивиър, така да бъде — сви той рамене и отново тръгна напред. — Аз бих предпочел Сийнуин да беше негова съпруга, но изборът не беше мой, нито брачното легло. А сега, горкото същество ще се омъжи за Гундлеус.
— Гундлеус! — извиках аз и пияният войник се стресна и за малко да стъпи в повръщаното пред себе си. — Сийнуин ще се омъжва за Гундлеус? — попитах аз Бедуйн.
— Годежът им е след две седмици — каза Бедуйн спокойно, — на Лухназа. (Лухназа беше летният празник на Леуло, Богът на светлината. Празникът беше посветен на плодородието, така че всеки годеж, сключен на този празник, се смяташе за благословен.) — Ще се оженят в края на есента, след войната.
Бедуйн замълча, защото знаеше, че последните две думи разкриваха увереността на враговете, че те ще спечелят войната, а брачната церемония щеше да бъде част от тържествата по случай победата.
— Горфидид се е заклел да поднесе главата на Артър като сватбен подарък — добави тъжно Бедуйн.
— Но Гундлеус вече е женен! — запротестирах аз, дори без да знам защо бях толкова възмутен. Дали защото си спомних крехката красота на Сийнуин? Аз още носех нейната златна брошка под своя нагръдник, но си казах, че възмущението ми не беше заради нея, а просто защото мразех Гундлеус.
— Това че беше женен за Ледуис, не го спря да се ожени за Норуена — каза презрително Бедуйн. — Той ще отстрани Ледуис, ще обиколи три пъти някой свещен камък, след това ще целуне някоя магическа отровна гъба или каквото там вие езичниците правите, за да се разведете. Впрочем той вече не е християнин. Езически развод, след това ще се ожени за Сийнуин, ще я дари с наследник и след това ще побърза да се върне в леглото на Ледуис. Такива са, изглежда, нравите днес.
Бедуйн замълча и нададе ухо към смеха, който идваше от залата за угощение.
— Макар че — продължи епископът — през следващите години ще си спомняме за тези дни като за края на добрите времена.
Имаше нещо в гласа му, което съвсем помрачи настроението ми.
— Обречени ли сме? — попитах го аз.
— Ако Аел спазва примирието може да изкараме още една година, но само ако разгромим Горфидид. А ако не успеем? Тогава трябва да се молим Мерлин да ни е донесъл нов живот.
Той сви рамене, явно не таеше големи надежди в това.
Епископ Бедуйн не беше добър християнин, но беше много добър човек. Сега Сенсъм ми разправя, че добротата на Бедуйн няма да спаси душата му от адския огън. А в онова лято, когато току що се бях върнал от Беноик, душите на всички ни изглеждаха обречени. Жътвата едва започваше, но след като свършеше, Горфидид щеше да ни нападне.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ОСТРОВЪТ НА МЪРТВИТЕ
Игрейн поиска да види брошката на Сийнуин. Отнесе я до прозореца да разгледа златните спирали. Познах по очите й, че иска да я вземе.
— Вие имате много други, които са далеч по-хубави — казах аз нежно.
— Но нито една от тях не е свързана с такава история — каза тя и постави брошката до гърдите си.
— Но това е моята история, скъпа кралице — подразних я аз, — не вашата.
Тя се усмихна.
— И какво беше написал ти? Че ако аз съм толкова добра, колкото си мислиш, бих ти оставила брошката.
— Така ли съм писал?
— Защото знаеше, че това ще ме накара да ти я върна. Ти си един стар хитрец, брат Дерфел.
Игрейн ми подаде брошката, но преди да я взема, тя сви пръстите си върху нея.