Кралят на зимата

Бедуйн попита какво е станало с мъжете от Думнония и Борс, с очевидно нежелание, се остави да измъкнат от него историята за нашата тъжна смърт. Тълпата заръмжа, когато научи, че имено ние, мъжете от Думнония, не бяхме удържали позициите си на крепостната стена. Борс вдигна ръка.

— Те се сражаваха добре! — каза той. Но това не успокои тълпата.

Мерлин като че ли изобщо не се интересуваше от глупостите, които Борс разправяше. Беше се обърнал и шепнеше с някакъв мъж, по едно време се доближи до мен и ме хвана за лакътя.

— Трябва да пусна една вода, скъпо момче — каза той с гласа на отец Селуин. — Стар човек, нали знаеш. Ти се оправи с тези глупаци, аз скоро ще се върна.

— Вашите мъже се биха добре! — викна Борс към тълпата. — И въпреки че бяха разбити, те умряха като мъже!

— А сега, те се връщат от Онзи свят като духове — викнах аз и ударих с щита си близката колона, от която литна облаче бял прах. Излязох напред в едно осветено от факла място. — Ти лъжеш, Борс! — викнах аз.

Кълхуч също пристъпи към мен.

— И аз казвам, че лъжеш! — изръмжа той.

— И аз! — появи се Галахад до нас.

Аз извадих Хюелбейн. Звукът, с който стоманата остърга дървеното гърло на ножницата, накара тълпата да се свие и да ни направи път през стъпканите рози към терасата. Ние тримата тръгнахме напред, изтощени от сражения, прашни, с шлемовете си и с оръжията си. Вървяхме бавно, в крак, и нито Борс, нито Ланселот посмяха да кажат нещо, когато видяха вълчите опашки на нашите шлемове. Аз спрях в средата на двора и забих върха на Хюелбейн в гнездото на една роза.

— Моят меч казва, че ти лъжеш — викнах аз. — Дерфел син на роб казва, че Ланселот син на Бан, крал на Беноик, лъже!

— Кълхуч син на Галейд казва същото!

До моя меч вече стърчеше и очуканият меч на Кълхуч.

— Галахад син на Бан, принц на Беноик, също!

Галахад заби меча си до другите два.

— Нито един франк не мина през нашата стена — казах аз и свалих шлема си, за да може Ланселот да види лицето ми. — Нито един франк не посмя да се качи на нашата стена, защото под нея имаше купища мъртви врагове.

— А когато нашият баща умря, братко, — каза Галахад и също махна шлема си, — с него бях аз, а не ти.

— А ти, Ланселот — викнах аз, — нямаше превръзка на ръката си, когато бягаше от Инис Трийбс. Какво стана? Да не би някоя тресчица от кораба да ти се е забила в палеца?

Вдигна се голям шум. Някои от воините на Борс извадиха мечовете си и започнаха да ни обиждат. Но Каван и останалите от нашите си проправиха път през отворените порти с вдигнати копия, готови да сеят смърт, ако се наложи.

— Нито един от вас, копелета, не се би в града — викна Каван, — така че бийте се сега!