Кралят на зимата

— А аз си мислех, че вие сте християнин, който се опитва да открие какъв е бил размахът на ангелските криле.

— Не бъди капризен, Дерфел! Пък и всеки знае, че размахът на крилете зависи от височината и теглото на ангела. — Мерлин отново разгъна свитъка и се загледа в текста. — Търсих това съкровище навсякъде. Дори в Рим! И през цялото време този стар глупак Бан си го е държал в библиотеката като осемнадесети том на Силий Италик. Оказва се, че той никога не го е чел, макар да твърдеше, че бил чудесен. Но аз предполагам, че всъщност никой не е чел този ръкопис. Как биха могли? — потръпна той.

— Нищо чудно, че ви трябваха пет години, за да го намерите — казах аз, като си мислех за хората, които са имали нужда от Мерлин през цялото това време.

— Глупости. Аз научих за съществуването на този ръкопис едва преди година. Преди това търсих други неща — Рога на Бран Гейлд, Ножа на Лауфродед, Дъската за игра на Гуендолау, Пръстена на Еленюд. Съкровищата на Британия, Дерфел… — Мерлин замълча, спрял поглед върху запечатания съндък, след това отново погледна към мен. — Тези съкровища са ключ към силата, Дерфел, но без тайните на този ръкопис те са просто мъртви предмети.

В гласа на Мерлин звучеше почит, и нищо чудно, защото Тринадесетте съкровища са най-тайнствените и най-свещени талисмани на Британия. Една нощ в Беноик, когато треперехме в тъмното и се ослушвахме за франки, скрити зад дърветата, Галахад постави под съмнение самото съществуване на Тринадесетте съкровища, защото смяташе, че те не биха могли да оцелеят през дългите години на римското управление. Но Мерлин винаги упорито е твърдял, че преди погрома старите друиди скрили съкровищата толкова дълбоко, че никой римлянин не би могъл да ги намери. Делото на неговия живот беше да събере тринадесетте талисмана, а неговата амбиция беше да доживее до страховития момент, когато те ще могат да бъдат използвани. Изглежда, че в изгубения ръкопис на Каледин бе описан имено начинът, по който можеше да се задействат талисманите.