Кралят на зимата

— Мерлин сигурно е отишъл точно там! — викнах аз с облекчение. Без съмнение, Мерлин беше чул новината от мъжа, с когото го бях видял да шепне в дъното на двора. А Мерлин можеше да направи това, което другите хора не биха се осмелили. Островът на мъртвите едва ли внушаваше ужас на Мерлин. Какво друго би накарало Мерлин да изчезне така набързо? Помислих си, че след ден — два той ще се върне в Дурновария с Нимю — спасена и излекувана. Трябваше да стане така.

— Моли се на Бога да е така — каза Бедуйн.

— Какво стана със Сенсъм? — попитах аз.

— Той не беше официално наказан — каза Бедуйн, — но Гуинивиър убеди Артър да му отнеме правото да бъде личен свещеник на Мордред. А после старецът, който управляваше манастира на Свещеното бодливо дърво в Инис Уидрин, умря и аз успях да убедя нашия млад епископ да заеме неговото място. Той не беше доволен, но знаеше, че си беше създал твърде много врагове в Дурновария, затова прие. — (Бедуйн обаче беше много доволен от падението на Сенсъм.) — Той със сигурност загуби своята власт тук и не мисля, че някога ще успее да си я върне отново. Освен ако не е много по-хитър, отколкото си мисля. Сенсъм, разбира се, е един от тия, дето шушнат, че Артър трябва да бъде пожертван. Набур също е от тях. В нашето кралство има поддръжници на Мордред, Дерфел, и те се питат защо трябва да се сражават, за да пазят живота на Артър.

Заобиколих един пиян войник, дошъл от залата за угощение, който повръщаше и пъшкаше. Той вдигна очи към мен, после пак избълва.

— Кой друг би могъл да управлява Думнония? — попитах аз Бедуйн, когато бяхме вече далеч от ушите на пияния.

— Това е добър въпрос, Дерфел, кой наистина? Горфидид, разбира се, или синът му Кунеглас. Някои хора си мислят за Гърийнт, но той самият не иска да управлява. Набур дори предложи аз да поема всичко в ръцете си. Той не каза нищо определено, разбира се, само намеци. — Бедуйн се изкиска иронично. — Но какво бих могъл да направя аз срещу нашите врагове? Ние имаме нужда от Артър. Никой друг нямаше да издържи толкова дълго срещу такъв обръч от врагове, но народът не ще да разбере това, Дерфел. Хората го обвиняват за настъпилия хаос, но всъщност ако някой друг беше на негово място, хаосът щеше да бъде по-голям. Ние сме кралство без истински крал и всеки мошеник протяга ръка към трона на Мордред.

Аз спрях до бронзовия бюст, който толкова приличаше на Горфидид.

— Ако Артър просто се беше оженил за Сийнуин — започнах аз, но Бедуйн ме прекъсна.

— Ако, Дерфел, ако. Ако бащата на Мордред беше жив, или ако Артър вместо ръката на Горфидид, бе отнел живота му, всичко щеше да бъде различно. Цялата история е низ от неосъществени възможности. И ти може би си прав. Може би, ако Артър се беше оженил за Сийнуин сега щеше да има мир и може би главата на Аел щеше да стои забучена на някое копие в Каер Кадарн, но докога, мислиш, Горфидид щеше да издържи да гледа възхода на Артър? Освен това спомни си защо Горфидид се съгласи да даде дъщеря си на Артър.