Хайка за вълци
- Автор: Петров Ивайло
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Хайка за вълци». Краткое содержание книги:
Старата мода се барикадира зад стените на своя вековен бастион на традицията и оттам насочи срещу врага оръдията си, от чиито дула блъвна огън от проклятия, заплахи и старозаветни догми. Привържениците на новата мода вървяха напред с голи ръце и единственото им оръжие бе фанатичната им вяра в победата. При всеки щурм те извикваха не обичайното „ура“, а „не на конформизма“, готови да закрият с телата си дулата на вражеските оръдия. Никой от тях не знаеше какво ще рече призивът „не на конформизма“, подхвърлен случайно от Иван Шибилев, но този призив ги въодушевяваше именно защото бе непознат и нов. Старата мода водеше позиционна, отбранителна война, а такава война никой не е печелил, особено ако я води в името на една изживяла времето си кауза. Само след неколкомесечна обсада тя вдигна бяло знаме и капитулира за вечни времена.
В тази война се дадоха не само морални и материални, но и човешки жертви. Трима бащи умряха от инфаркт, няколко младежи останаха инвалиди след вътрешносемейни междуособици, една девойка, в знак на протест срещу родителите си, задето не й позволиха да си отреже косата, напусна дома си, цани се слугинче в града и там пропадна. Както и трябваше да се очаква, победителите започнаха безпощадна разправа с победените, от разрушения бастион на традицията изхвърчаха всичките й външни атрибути, за да се заменят с невиждани досега обувки с високи токове, воалажни чорапи, бархет, газени шалчета, къдрил и коприна за младите жени и обувки от шевро и юфт, каскети, бомбета, английски платове рибена кост, райе и шевиот, двуредни сака и панталони с широки крачоли като попски ръкави за младите мъже. Жените изрязаха плитките си, за да си направят прически бубикоп, и изхвърлиха на бунището такова количество коса, от което по-късно бухенвалдските палачи можеха да поддържат цяла индустрия. Становете, нищелките, дараците и хурките един след други бяха захвърлени по таваните поради конкуренцията на фабричната продукция. И ако някой се опиташе само след половин година да върне старата мода, всички щяха да му се надсмеят.
Начело на тази модна реформа ба застанал брат ми Стоян. Наистина Иван Шибилев бе дал идея за тази реформа, но както вече споменахме, подтикван от някакво вътрешно безпокойство, той непрекъснато сновеше от село до околните градове и не успяваше, а може би и не умееше да осъществи на практика докрай нито една от своите идеи. Докато странствуваше неизвестно къде и за какво, Стоян бе поел цялата обществена и просветна дейност в селото. Той вярваше като Кемал Ататюрк, когото обичаше да цитира, че ако хората променят външния си облик, ще променят и живота си, но понеже нямаше власт като Ататюрк да издаде декрет за премахването на фесовете и шалварите, реши да извърши тази реформа по най-демократичен начин — от долу на горе, и разбира се, преди всичко да даде личен пример. След като облече пръв от младежите модерен костюм, стана и пръв в селото шивач на мъжки модни дрехи. В наше време, когато нахвърлям тези записки, модата има много теоретици. Според идейните и естетическите си възгледи всички те я „третират“ по различни начини, но където и да търсят нейните корени, в социално-икономическите отношения на обществото или в морала на отделната личност, както и да я обясняват като явление, никой не отрича, че тя е преди всичко феномен на неоманията, на страха да не останем демоде. Хората вярват, че облеклото ги прави по-красиви и даже по-добри, макар още в дълбока древност да са създали поговорката, според която „по дрехата посрещат, по ума изпращат“. Тази вяра се е превърнала в суета, а със суетата лесно и бързо се манипулира, тя се поддава на масова култура и на масов вкус. Именно тази склонност към подражателство, което е може би един вид любопитство, причинило непоправимо нещастие на нашите библейски праотци, е позволявала дори на някои умопобъркани лица или чудаци да въведат в мода някакво облекло. Има и такива случаи в историята на модата. За един млад човек с прогимназиално образование и буден ум като брат ми не бе трудно да разбере тази способност на масовата психика и да я използва като средство за борба против тогавашната социална система.