Без теб
- Автор: Бюси Мишел
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Без теб». Краткое содержание книги:
Марк мина покрай пристанището. Оставаше му да изкачи булевард „Шанзи“ и щеше да излезе от Диеп. Не срещна никого по улиците. Мина покрай гарата и неволно погледна към нея. Видя някакво момиче, което спеше на една пейка. Ситроенът рязко спря. Е, поне спирачките работеха. Също и клаксонът! Малвина дьо Карвил се събуди и тутакси седна на пейката. В следващия момент ръката ѝ стисна един от камъните, които бе взела със себе си, преди да си тръгне от плажа. Може и да беше луда, но бе предпазлива. Стана на крака и най-сетне позна Марк на волана на камиона.
– Нали все пак няма да замерваш камиона ми?
– От теб се иска само да ми върнеш патлака!
– Ами виж, в джоба ми е. На топло. Качи се!
Maлвина отвори широко и с недоверие очите си.
– Търговец ли си решил да ставаш?
– Качвай се, казвам ти. Заминавам на поклонение. Както си се схванала, би трябвало да проявиш интерес.
Малвина се приближи, като продължаваше да стиска камъка в ръка. Скептично разгледа ръждивите петна и леко зейналия капак над мотора.
– Само не ми казвай, че се каниш да отидеш до Мон Терибъл с този подвижен ковчег?
Maрк схвана смисъла на думите ѝ, но предпочете да не си задава въпроса дали в тях се съдържаше преднамерен намек, или изразяваха спонтанно сравнение.
– Сигурен съм, че кракът ти не е стъпвал там. А пък умираш от желание да отидеш.
Малвина хвърли камъка.
– Дори не знаеш колко си прав!
Maрк отвори вратичката. Малвина с усилие вдигна крака си до високото стъпало и измърмори:
– С прогнилия ти камион няма да се доберем дори до Париж.
– Майната ти. Няма да минаваме през Париж. Ще цепим от север.
Maрк подаде на Малвина списъка с градовете, през които щяха да минат.
– Мамка му – каза младата жена. – Ще пътуваме из пущинаците... По-добре да се оставим на произвола на съдбата. Ти си по-смахнат и от мен!
Maрк не отговори. Двамата мълчаливо поеха по главното шосе в департамента. Пътят вървеше на зигзаг покрай долината на област Бре.
След десет минути Марк пръв наруши мълчанието:
– Извинявай, че не те поканихме на вечеря снощи. Няма да се повтори. Извинен съм за този път, нали?
– Не се безпокой. Мога да се оправям и сама... Сприятелих се с местните момчета.
Настъпи ново десетминутно мълчание. Приближаваха Ньофшател-ан-Бре.
– Какви ще ги дирим там? – попита внезапно Малвина.
– Казах ти, че заминаваме на поклонение...
Maлвина изгледа с любопитство Марк.
– Какво те прихвана изведнъж? Мислех, че случаят е приключен. Този глупав ДНК тест, който баба ми е поръчала... Водното конче е малката ти сестричка. Така е написано черно на бяло. Нервен си, защото не можеш повече да я чукаш ли?
Maрк вече навлизаше в едно от предградията, но внезапно удари спирачка. Малвина буквално се залепи за седалката. Коланът бе поставен твърде високо за нея и ѝ ожули врата.
– Ако спираш всеки път, когато ти кажа нещо язвително, никога няма да стигнем...
Нещо язвително...
Марк си помисли, че ще трябва да търпи часове наред това момиче. Отговори ѝ по подобаващ начин:
– Извини ме за предпазния колан, забравих да го регулирам спрямо детските размери...
– Ха-ха-ха! – натърти Малвина. – Ако решиш да проявяваш страхотното си чувство за хумор, няма да се отегчаваме по пътя.
Mарк не изпитваше никакво желание да влиза в играта.
Отново замълча и мина доста време, преди да наруши мълчанието с въпрос към Малвина:
– Значи ти смяташ, че този ДНК тест е глупост?
– По-скоро ще пукна, отколкото да повярвам на този парцал!
– Това е добре. Значи и двамата сме на едно и също мнение.
Maлвина дръпна колана и повтори:
– Това е лъжа! Винаги съм знаела, че Гран-Дюк е на ваша страна. Заради угризенията му. А също и заради циците на баба ти...
Този път Марк не удари спирачките, но се запита дали да не я остави на пътя. Би го направил, ако нямаше нужда от нея. Трябваше да прояви търпение. Малвина щеше да му е от полза. Вече се бе издала, без да се усети. Бе споменала за угризенията на Гран-Дюк. А това бе само началото...
Мълчаха в продължение на цял час до Бове.
Maлвина се наведе напред. Старият прашен и ужасно твърд колан се търкаше в ухото ѝ.