Град на остриета

— Но пък шибано ни прецакаха, нали? — съска вбесената Зигне. — Ако това е била целта им, по-голям успех от това не мога да си представя. Какво ще правим?

— Все същото — решава Малагеш. — Само че трябва да побързаме. Ако Бисвал дойде тук, никога няма да получим втори шанс.

— Значи искаш да продължим по план, госпожо генерал? — пита Зигне.

— Нямам избор. Ще ми помогнете ли?

Зигне и Зигруд се споглеждат. После кимат.

— Добре. Навийте си ръкавите.

Малагеш се заема първо със Зигруд — знае, че той вероятно няма да издаде дали го боли, затова е по-добре да се упражни с него, преди да направи същото със Зигне. И скоро от три игли с три тръбички в морската вода мудно се стича кръв.

— Значи… ще отидеш там — започва Зигне, — където ще да се намира. И какво да правим, ако не се върнеш?

— Ако не се върна, ще настъпи краят на света — казва Малагеш. — А случи ли се това, ти и баща ти трябва да евакуирате всички от Воортяштан.

Зигруд кима.

— Щом се прехвърлиш, аз отивам във фара. Ще ръководя всичко оттам.

— Как е ръката ти?

— Боли. Но мога да я движа. Същото е като с твоя хълбок. Искаме твърде много от телата си.

Стоят около казана и се взират в кално-червеникавата вода.

— И… как ще познаем дали е готово? — пита Зигруд и поглежда своята изтичаща на тласъци кръв. — Честно казано, искам това нещо да бъде извадено от мен колкото може по-скоро.

— Зигне, ти си от Воортяштан — казва Малагеш. — Обясни ми.

— Забравяш, че никога не съм виждала чудо. Ако не броим възкресяването на Жургут. Това вече е напълно извън знанията ми.

— Важи за всички ни.

Малагеш кляка, като непохватно задържа лявата си ръка високо, та кръвта от нея да продължи да тече в казана, и пали вързопчето от зебло, сложено пред пиедестала. Духа го, за да се разгори.

— Чудесата, които съм виждала аз, не бяха еднакво зрелищни. Някои оставаха незабележими, някои не позволяваха да не ги забележиш. Ще видим ли ярки лъчи, ще чуем ли пеещ хор, или…

— … ще видим въртяща се вода? — прекъсва я Зигруд.

— Да, или нещо подобно.

— Не, той ти казва, че водата се върти. В момента — натъртва Зигне.

Малагеш се изправя. Почервенялата морска вода в големия съд се върти бавно, в средата се е образувала малка фуния, сякаш водата изтича някъде… но равнището ѝ изобщо не спада.

— Хм… Това ли е? — мърмори Малагеш.

С разгарянето на вързопчето се ускорява и движението на водата, която вече бучи тихичко покрай ръбовете на казана. Накрая от вързопчето остава само купчинка пепел, а водата се върти все по-стремително.

— Направихме ли го? — пита Зигне. — Готово ли е?

— Според мен тепърва започва — казва Зигруд.