Град на остриета
- Автор: Беннетт Роберт Джексон
- Серия: Божествени градове #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на остриета». Краткое содержание книги:
Дотогава са загубили немалко войници, повалени от изстрели на малки групи разбягващи се штани. И 112-ти гори от желание да накара поне някого да си плати.
Плъзва поглед по горящите палатки. Честна война, истинска. Несравнимо по-добра от жалките войнички на шпиони, дипломати и министри на търговията. „Дали светът ще види някога истинска, неподправена война?“
Има предчувствието, че това ще му се случи. Лалит Бисвал вярва с цялата си душа, че мирът е само липса на война, която пък е почти неизбежна. „Но когато ѝ дойде времето, дали политиците ще признаят, че е война? — Прекрачва ловко един труп. — Какво да направя, за да ги събудя?“
Колко самотен се чувства, колко предаден. Изоставен от своята страна за втори път през живота си.
„Но този път няма да ме посрамят така.“
Чува шумолене и спира. Нещо помръдва в съборена палатка вдясно от него.
Чака и дебне. Все пак може да е някой от неговите войници, и то ранен.
Платнището се отмята и воортяштанско момче се надига със скок, насочило пистолет към гърдите му. Забавя се миг повече от допустимото, тъмните очи мигат зад пясъчнорусите кичури.
Сабята на Бисвал изсъсква от ножницата. Толкова добре е подготвен за това, че почти не осъзнава какво прави: лакътят му се разгъва, трицепсът се напряга, китката се завърта с отмерено движение…
Гърдите и шията на момчето се обагрят в червено. Ветрило от червени капки опръсква лицето на Бисвал. Пистолетът гърми, куршумът се забива в земята пред краката на момчето, тялото се катурва назад върху разпраната палатка.
Бисвал стои над него и безмълвно гледа как уплашените очи търсят нещо в нощното небе, а от шията шурти кръв.
— Генерал Бисвал! — отеква глас зад него. — Добре ли сте?
Капитан Сакти се появява до него с пистолет в ръка. Стряска се, щом забелязва умиращото воортяштанско момче, което хрипти бълбукащо в краката му.
— Няма за какво да се тревожиш — хладнокръвно казва Бисвал. Вади кърпичка и бърше сабята си. — Поредният бунтовник. Не му стигна бързина да натисне спусъка. Какво правиш тук, капитане? Заповядах ти да засилиш охраната на пътищата.
— Да, господин генерал, но получих съобщение от Форт Тинадеши. Има… необикновени сведения за пристанището.
— Онази проклетия? Някой да не е взривил и нея най-после?
— Ами… не, господин генерал. — Сакти трепва. — Имате малко… кръв по лицето.
— Хъм? Аха… Благодаря ти. Каква мръсотия… — Бърше си и лицето с вече изцапаната кърпичка. — Е, щом не са го взривили, какво става?
— Анонимен донос бе изпратен в крепостта, господин генерал… Ето, вижте сам.
Подава плика на Бисвал и му свети с малък фенер. Бисвал се мръщи все повече, докато чете. Бърка в плика и вади малко тесте черно-бели снимки. Взира се поред във всяка. Накрая рее поглед в нищото умислен.
— Значи… някой твърди, че дрейлингите имат цял склад с Божествени артефакти?
— Да. Освен това… анонимният източник явно смята, че генерал Малагеш е знаела това, но е решила да не ни уведоми. Снимките са… Ами много убедителни. Тези статуи наистина изглеждат свързани с Божественото.
Лицето на Бисвал помръква. Той бавно сгъва листа.
— Как получихме този анонимен донос?
— Изпратен е по пощата до майор Хукери в крепостта. Може би от Сейпур, господин генерал, защото няма съмнение, че е знаел точно как да се възползва от пощенската служба.
Бисвал не казва нищо.
— Господине генерал — започва Сакти неспокойно, — ако решим да проведем някакво разследване, да предприемем нещо, ще се нуждаем от вашето одобрение. Но това е международен въпрос и разграниченията на пълномощията не са съвсем ясни…
— Нима? Ако въпросът е какво да правим с Божествени артефакти на Континента, не са ни нужни нито договори, нито дипломатически увъртания, за да наложим властта си. Щом съм там, представлявам властта. — Бисвал пъха съобщението в джоба си. — А аз възнамерявам да съм там.
— Тоест… Ще прекратите контраатаката ли, господин генерал?
— Не, не. Работата ни тук ще продължи, капитане, това се подразбира. Но този проблем изисква личното ми внимание. — Очите на Бисвал гледат някак унесено. — Тя говореше колко е разтревожена заради Божественото… — Пак свежда поглед към снимките, към тези студени бели каменни ликове. — А защо да се тревожи освен ако не знае нещо, което аз не знам?
Зигне и Малагеш се връщат на кея на ЮДК в късния следобед, изтощени и опърлени от слънцето, но живи. Или Зигне е изпратила сигнал, или са ги забелязали отдалече, защото Зигруд ги чака на кея и им маха.