Империя на бури

И по-възрастните, осъзна Елида, и реши да не се промъква през многолюдната тълпа, струпана пред импровизираната сцена, на която Лоркан жонглираше с мечове и ножове и ги мяташе по мишени.

Той не беше изпълнител по природа. Даже имаше наглостта да изглежда отегчен, дори намръщен.

Но компенсираше липсата си на чар с голото си от кръста нагоре, лъснало от олио тяло. И свещени богове...

Лоркан караше младежите, които бяха посетили палатката й преди малко, да приличат на деца.

Балансираше и хвърляше оръжията си така, сякаш бяха перца, и Елида имаше чувството, че просто следва ежедневната си тренировка. Въпреки това тълпата възклицаваше на всяко завъртане, на всяко мятане и улавяне и в купата на ръба на сцената продължаваха да дрънчат монети.

Тъмната му коса като че ли поглъщаше светлината от горящите факли край него, а ониксовите му очи гледаха безизразно. Елида се питаше дали не си представя как избива всички зрители, точещи лиги по него като кучета по кокал. И не го винеше.

Струйка пот се търкулна през къдравите тъмни косъмчета по изваяните му гърди. Елида проследи с леко омагьосан поглед лъкатушещия път на капката надолу по мускулестите извивки на корема му. И по-надолу.

Същата си като всички въздишащи жени наоколо, смъмри се тя и пое към палатката си, когато Моли отбеляза до нея:

– Съпругът ти може просто да си седи на сцената и да кърпи чорапите ти, но жените пак ще пръскат пари за възможността да го позяпат.

– Така им въздействаше, където и да ходехме с бившата ни трупа – излъга Елида.

Моли изцъка с език.

– Имаш късмет – изшушука тя в момента, в който Лоркан хвърли меча си високо във въздуха и хората ахнаха, – че още те гледа така.

Елида се зачуди дали Лоркан изобщо би я погледнал, ако разбереше как се казва, коя е и какво носи. Всяка нощ спеше на пода в палатката им – не че тя му беше предложила шалтето. Обикновено се прибираше, след като тя потънеше в сън, и излизаше, преди да се е събудила. Нямаше представа с какво се занимава – сигурно тренираше, щом тялото му беше... такова.

Лоркан хвърли три ножа във въздуха и се поклони на публиката без нито капка смиреност и актьорска жизнерадост. Почитателите му ахнаха отново, вперили очи в ножовете, които вече летяха към открития му гръбнак.

Но той се завъртя с ловко и красиво движение, улавяйки и трите един по един.

Тълпата избухна в овации, а Лоркан отправи равнодушен поглед към купата с монети.

Още медни – и няколко сребърни – заваляха като звънък дъжд.

Моли се засмя гърлено.

– Копнежът и страхът са способни да развържат всяка кесия. – После стрелна укорително Елида. – А ти не трябва ли да си в палатката си?

Без да й отговори, Елида тръгна към палатката и можеше да се закълне, че усети как очите на Лоркан се впиват в нея, в тюрбана и множеството й маниста, в дългата широка роба. Тя обаче просто се върна на работното си място и изтърпя още шепа млади мъже и няколко момичета, разпитващи за любовния си живот, преди отново да остане сама в глупавата палатка, чийто мрак бе нарушен единствено от окачените по тавана й кристални сфери с малки свещички вътре.