Пътят между световете
- Автор: Ирвин Ян
- Серия: Взор през огледалото #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Пътят между световете». Краткое содержание книги:
Тръгна безшумно по коридора, опитваше поред вратите на килерите. Случи се малко чудо — ключалката на една бе повредена. Той нахълта и натъпка торбата си с пита сирене, в която имаше маково семе, кръгъл самун хляб, шепа мариновани лукчета и запечатана с восък бутилка вино. Така се зарадва на простичката храна, сякаш бе обрал гробницата на древна царица.
Тръгна надолу към цитаделата още по тъмно. Часовите на портата го познаваха и го пуснаха. Един от тях го съпроводи до библиотеката и събуди някого от архиварите, за да провери за забравени без надзор неща, до които летописецът не бива да има достъп. Собствените записки на Лиан бяха пръснати по масата в същата бъркотия, в която ги бе оставил предишната вечер.
И храненето в библиотеката на Магистъра беше нарушение, но Лиан го правеше, без да се замисли. Щом архиварят излезе, той пъхна резен сирене между две филии, добави лукчета и отвори дневника си. Но погледът му все се отплесваше към великолепието на библиотеката. Тя имаше формата на кръст и я запълваха изящни шкафове от кедър и палисандър, закриващи стените до половината. Навсякъде имаше облицовка от скъпи видове дървесина, дори по тавана.
Лиан открай време си бе мечтал да работи в такава библиотека. Накъдето и да се обърнеше, виждаше стари картини и гравюри, изобразяващи художници и книжници. Не би могъл да преброи томовете, за които би се оставил да му отрежат едната ръка. Копнееше да остане тук цял живот.
Прелисти дневника и намери превода. Извика в паметта си съответната страница от „Предания на аакимите“. Сравни ги и съмнението пак го загриза заради един израз.
„Ще се появи инструмент (кхаш-зик-макатзах) и ако бъде открито как да си послужат с него, Сантенар може да бъде спасен. Но самият инструмент ще бъде изгубен.“ Първо преведе странния израз като „три и едно“, тоест флейтата. Но би могъл да означава „тридесет и едно“, а с малко усилие на въображението дори „едно в трите“ или „една трета“. Не че успяваше да открие смисъл в тези варианти, а Мендарк направо ги отхвърли, без да го изслуша докрай.
„Три“ се отнася за флейтата — бе казал Магистърът, — защото тя е творение на Трите свята: ааканско злато и скъпоценен абанос от Талалейм, съчетани с гения на Шутдар, който я е измислил и създал. „Едно“ пък е онзи човек с дарбата на усета, който ще си послужи с нея да отмести Възбраната и да възстанови равновесието между Трите свята. Инструментът обаче щял да бъде изгубен накрая… Изгубен или погубен? Лиан се питаше дали Мендарк не нагоди тълкуванието към собствените си стремежи. Не беше ли „три в едно“ или „едно, съставено от три“? Как да избере? Не знаеше толкова добре езика. Отиде да търси Тенсор, но никъде не го откри. На връщане мина край покоите на Магистъра и дочу звуците на флейта — все същата кратка мелодия, с която Мендарк се упражняваше до втръсване.
Седна до масата и сложи дневника настрана. Съсредоточи се върху другата загадка — каква е истината за събитията при затварянето на Рулке в Нощната пустош. И в тази история нищо не беше каквото изглеждаше. Накрая се отврати от тъпотата си, допи виното в бутилката, опря глава на ръцете си и заспа.
Ала не след дълго навън се вдигна врява. Надникна и видя Шанд, Игър и Талия да тичат по коридора като луди.
— Какво става? — кресна им Лиан.
Мендарк дотърча от другия край с развяваща се нощница от син сатен.
— Що за шум вдигате? — недоволно попита и той.
— Мейгрейт пак замина! — въздъхна Шанд, явно скован от страх.
— Продължавай! — навъси се Магистърът.
— Помолих Каран да се грижи за нея, защото Мейгрейт насилваше излишно дарбата си да отваря портали. За нещастие се е измъкнала посред нощ и отвори портал на покрива на крепостта. Каран успя да се прехвърли заедно с нея. — Шанд се озърна смутено към Лиан. — Съжалявам. Порталът беше твърде необичаен. Каран скочи в последния миг. Пощурял съм от тревога.
Лиан стисна дръжката на вратата, погледът му помътня. Пак се почваше…
— Известно ли ти е къде са те сега? — изрече Мендарк и когато Шанд не отговори, раздруса рамото му. — Знаеш ли?
Шанд кротко отблъсна ръката му.
— Струва ми се, че порталът беше насочен към Каркарон, но те искат да отидат в…
— Какво?! — изведнъж се обърка Магистърът. — Къде?!
— В Шазмак! — избухна Игър. — Мейгрейт се е запътила към Шазмак. Отива при Рулке.
Погледите на всички се изцъклиха. Мендарк хукна по коридора.