Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Защо го направи, Кристина? – попита Марта малко по-късно, докато отиваха към терминала.
– Просто изпробвах апаратурата. Нали ще извършваме още престъпления?
Когато огромният пътнически самолет се издигна над пистата и в салона отново включиха светлините, Марта поръча бутилка шампанско. После извади два листа хартия.
– Ще направя това, което се разбрахме, за да можем да пуснем писмата, когато пристигнем.
– Да, нека да пием за това – съгласи се Умника и вдигна чашата си.
– Чакайте малко. Нека първо да ги напиша.
Почеркът на Марта беше малко несигурен, но докато останалите започнаха да отпиват от шампанското си и я окуражаваха с радостни възгласи, тя написа следното писмо:
До правителството, което все още има възможност да направи нещо, ако не иска да бъде свалено от избирателите.
В този момент Греблото я прекъсна. Според него трябваше да адресира писмото и до парламента, защото все пак живееха в демократична държава. Ана-Грета повиши тон и каза, че е нужно да добавят и нещо за това, че парите трябва някак да прескочат тежката бюрократична система. Марта прие съветите им и продължи:
Асоциацията на приятелите на възрастните хора се събра на редовното си годишно събрание и взе решение всяка година да осигурява средства за онези, които се нуждаят от тях. Парите могат да се използват единствено за целите, изброени по-долу.
Всички старчески домове трябва да бъдат ремонтирани и оборудвани поне до нивото, на което се намират затворите в страната. Освен това трябва да бъде осигурен достъп до компютри, фризьорски услуги и масаж. Задължителни са въвеждането на приятни разходки и хуманна грижа за възрастните хора.
Всеки старчески дом трябва да има истинска кухня с компетентен персонал, където храната да се приготвя намясто от свежи съставки. На онези, които желаят, трябва да бъде сервирано по едно уиски преди вечеря и вино или шампанско с вечерята.
Обитателите на старческия дом трябва да са свободни да излизат, когато пожелаят, и сами да решават в колко часа да стават сутрин и да си лягат вечер.
Всички обитатели трябва да имат достъп до фитнес зала, а старческият дом трябва да им осигури личен треньор.
Всички трябва да могат да пият толкова чаши кафе, колкото искат, а с тях да им бъдат сервирани кекс и бисквити, ако пожелаят.
Нито един политик не бива да заема отговорен пост, ако не е работил като стажант в някой старчески дом в продължение на поне шест месеца.
Комитетът на асоциацията създаде фонд за достойни каузи (Марта имаше предвид фонд „Грабежи“, но нямаше как да го напише така, разбира се) и ще решава кога и на кого да се превеждат средства от този фонд. Решенията на комитета не могат да се обжалват. Всички средства, осигурявани от този фонд, следва да бъдат освободени от данъци.
Марта формулира писмото по такъв начин, за да могат да изпратят копие от него и директно до медиите – така нямаше да бъде потулено от някой държавен служител.
– Да не забравяме и за парите за нашите приятели от старчески дом „Диамант“ – каза Кристина.
– Няма, но първо трябва да се подпишем под декларацията – каза Марта и протегна листа към тях.
Всички се подписаха със собствените си имена, но това, естествено, нямаше никакво значение, защото подписите им бяха толкова нечетливи, че всеки доктор би позеленял от завист. След това Марта пъхна писмото в един плик и го залепи.
– Добре, остават нашите приятели от старческия дом „Диамант“ – напомни им отново Кристина.
– Да, с изключение на сестра Барбара – отговориха останалите в един глас.
– Естествено, че имах предвид всички без нея. Какво ще кажете да имат касичка, от която да плащат за екскурзии, забавления и луксозни вечери в хотел „Гранд“?
– Трябва да си организират и специално празненство – каза Кристина.
Всички се съгласиха с това и Ана-Грета предложи касичката да се пълни всеки месец. Останалите кимнаха и тя доволно вдигна чашата си.
– Тогава наздраве, другари! Е, сега ни остава само да решим какво да правим с парите от водосточната тръба – каза тя и радостно изцвили.
– Може би не е така. Не трябва ли да върнем и парите, които ни дадоха от Дружеството на приятелите на музея? – почуди се Кристина.
Останалите помислиха малко и накрая Кристина каза:
– Естествено. Даже ще им върнем малко повече, за да могат да си позволят да организират по-хубава изложба от „Грехове и страсти“.