Дребната старица, която наруши всички правила
- Автор: Ингелман-Сундберг Катарина
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191504763
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дребната старица, която наруши всички правила». Краткое содержание книги:
– Добре, тръгваме – каза Греблото.
Той отвори вратата на микробуса и слезе.
– Тръгваме – съгласи се Умника и също слезе.
Марта видя как двамата се промъкнаха до бронирания камион, огледаха се във всички посоки и се заловиха за работа. Умника се зае с алармата, а Греблото – с вратите.
Планът беше следният: Греблото трябваше да натъпче в ключалката смола с метални стружки. Така следващия път, когато пазачите затворят вратата, тя нямаше да се заключи както трябва. И тогава петимата щяха да нанесат своя удар. В крайна сметка всичко зависеше от Греблото. Все пак бяха опитвали този номер само с ключалката на собствения си микробус.
– Къде е Андерс? – прошепна Умника, когато се върна в микробуса. – Нали му се обадих? Вече трябваше да е тук.
– Няма да ни подведе, нали? – каза Марта. – Кристина обеща, че той ще ни помогне, ако получи аванс от наследството си.
– Не се тревожи! Имам доверие на Андерс – каза Умника. – Сигурно отново ще иска да дойде с нас...
– Не, просто ще му платим, както се разбрахме – възрази Марта. – Имам предвид, че той все пак не може да стане член на „Лигата на пенсионерите“.
Двамата пазачи смениха касетките в банкомата, извадиха старата касетка, отвориха вратите на бронирания камион и я прибраха вътре. После заключиха, влязоха в камиона и седнаха отпред. Ключалката на вратите не се беше затворила както трябва, но те не бяха забелязали това, защото Умника беше напръскал обектива на видеокамерата и беше прекъснал алармата.
Марта бързо включи на първа, натисна газта и смени направо на четвърта скорост. Двигателят се задави и „Зелената заплаха“ спря по диагонал, точно пред бронирания камион на „Лумис“. Докато Марта се преструваше, че се опитва отново да запали двигателя, Кристина – с помощта на Греблото – се дотътри до бронирания камион и почука на стъклото на шофьора. Носеше тъмна перука, тежък грим и когато се усмихна, беше с изкуствени вампирски зъби от магазин за парти артикули. Греблото от своя страна беше със светла брада и перука и изглеждаше много по-млад. Когато шофьорът на бронирания камион отвори прозореца, Греблото незабелязано заобиколи от другата страна.
– Двигателят се задави – съобщи Кристина и посочи към микробуса. – Дали ще можете да ни помогнете?
През това време се доближи и Ана-Грета с букет цветя, напоени с етер.
– Това е за вас – усмихна се мило тя и напъха цветята през прозореца право в лицата на пазачите.
После тикна бастуна си под дръжката на вратата и я залости с проходилката си. Пазачите се опитаха да се отдръпнат от прозореца, но Греблото вече беше пръснал бързо съхнещо лепило в ключалката. В следващия миг Ана-Грета изля цялото съдържание на бутилката с етер на седалката на шофьора, пъхна ръка вътре и вдигна прозореца, преди двамата мъже да успеят да се обърнат. Накрая затръшна вратата и отново я залости с проходилката си.
– Сега нямате никаква възможност да се измъкнете – измърмори тя.
Беше толкова горда от себе си, че едва ли не се разочарова, когато видя, че пазачите вече бяха изгубили съзнание. Тогава Ана-Грета бързо прибра бастуна и проходилката си и се върна в микробуса заедно с Кристина. Умника и Греблото заобиколиха до задните врати на бронирания камион и докато Андерс пристигне с ремаркето, вече бяха успели да ги отворят.
– Най-простите неща винаги се измислят най-трудно – отбеляза Умника и се зае да свали смолата с металните стружки.
Ремаркето беше натоварено с два фризера, пълни със сух лед от въглероден диоксид, и една кутия с хартиени серпентини. От двете му страни бяха завързани балони, а в единия ъгъл имаше голям плакат, на който пишеше: „Поздравления!“.
Андерс скочи в ремаркето и отвори фризерите. Наоколо се понесе мъгла от бял въглероден диоксид. През това време Умника и Греблото взеха първите две касетки и внимателно ги сложиха на проходилката на Греблото.
– Внимателно, да не задействаме механизма – напомни Умника.
Но Греблото нямаше нужда от това, защото вървеше бавно и сигурно с моряшката си походка. Андерс, който си беше сложил дебели ръкавици, пусна първо едната, а после и другата касетка във фризера и ги посипа отгоре с лед. Вече бяха натоварили осем от касетките и се обърнаха да вземат и последната, когато Марта изведнъж им извика:
– Бързо! Трябва да се махаме!