Дребната старица, която наруши всички правила

Андерс внимателно се доближи до първата касетка, прицели се с брадвата и с мощен замах разби ампулата. Зачака. Заслуша се. Но нищо не се случи. Не се показа дори капка боя. Едва тогава той събра смелост да отвори касетката и беше обзет от щастие, когато видя банкнотите. Окуражен от успеха си, разби и следващата касетка, но спря, когато чу някаква кола да се приближава към хамбара. Андерс прокара пръсти през косата си, изправи се и колебливо се приближи до вратата, където спря и се ослуша. Все още не смееше да отвори, затова изчака да чуе трите почуквания, последвани от кратка пауза и още две почуквания. Слава богу, това бяха те. Той дръпна резето и отвори вратата.

– Всичко под контрол ли е? – попита Умника и влезе, без да се бави.

Андерс кимна.

– А прахосмукачката?

– Момичетата са я уредили. Къде са картините?

– В колата. Чакай малко.

Андерс отвори вратата на колата и извади една голяма картина.

– Надявам се, че си го изчислил правилно. Четири пласта банкноти от петстотин крони на платно с размер шейсет и пет на деветдесет и пет сантиметра. Това не е много.

– Така е, но двете платна на Кристина са по-големи. Нали се сещаш, че просто нямаше начин тя да не направи нещо по-голямо – усмихна се Умника.

– Да, а имаме и всички останали платна, както и картините, които ще вземете като ръчен багаж. Надявам се само найлоновото фолио да издържи.

– В старческия дом издържа. А дори картините да се поразместят малко, няма значение. Все пак това е модерно изкуство, нали така?

– Моля ви, имаме работа – прекъсна ги Марта, като размахваше прахосмукачката.

Тонът й беше толкова остър, че всички си дадоха сметка, че трябва наистина да побързат. Докато трите дами изсмукваха банкнотите от касетките с помощта на прахосмукачката, мъжете внимателно обелиха първия слой найлоново фолио от платната. В маслените бои тук-там се появиха пукнатини и част от боята падна – най-вече от картините на Кристина, където беше нанесена почти толкова дебело, колкото бяха дебели тубичките – но като цяло всичко мина по-добре, отколкото бяха очаквали. Умника и Греблото оставиха отлепения пласт боя на една пейка и отново се обърнаха към картината. Платното беше оголено, ако не се броят няколко допълнителни пласта найлоново фолио, които бяха залепили предишния ден.

– Кристина и Ана-Грета, вие сте – повика ги Умника.

Двете се приближиха с един чувал, пълен с банкноти от петстотин крони, и се заеха да ги подреждат на дебел слой върху платното. Марта ги закрепи с тънка найлонова мрежа, преди да положат следващия слой, и по този начин те покриха цялата картина с няколко пласта банкноти, преди да запечатат всичко с найлоново фолио и да подлепят ъглите с лепило. Едва тогава Греблото и Умника върнаха оригиналния пласт боя на мястото му и закрепиха всичко с бързо съхнещо лепило, така че картината отново изглеждаше както преди. Кристина беше предложила да използват телбод, но в последния момент се бяха сетили, че скобите щяха да се видят на рентгеновия скенер.